Камерите на ездачите обаче не показаха повече някоя от пеперудите убийци. Най-сетне външният капак на кораба изскърца и Синя раковина и Зелено стебло отново се появиха в кабината.
— Досега бях убеден, че тия кокалени крака само си придават важност и се правят на много заети — започна от вратата Синя раковина. По всичко личеше, че и той като Фам няма търпение да обсъди до най-малката подробност случилото се по време на срещата.
— И аз си мислех същото. Честно да си призная, още подозирам, че тия пеперуди са част от инсценировката. Всичко изглеждаше твърде мелодраматично.
Синя раковина раздвижи клонки и Фам се досети, че това за ездача трябва да е потръпване от ужас.
— Не бих се обзаложил за това, сър Фам. Това бяха апраханти. Само като ги погледнеш и те обзема ужас — не мислите ли така? Те се срещат много рядко в днешно време, но сред звездните търговци се носят най-различни истории за тях. Макар че поведението им беше доста пресилено дори за едни апраханти… Тяхната Хегемония е в упадък от няколко века насам. — Той изшумоля нещо по посока на командното табло и върху екраните се появиха най-близките ремонтни кейове. Синя раковина продължи да пърха с листа, но този път към Зелено стебло. — Тези кораби тук са от един и същи тип. Дизайнът им е от Върха на Отвъдното, също като нашия, но много по-… военен.
Зелено стебло се приближи още повече към екрана.
— Тук има поне двайсетина от тях. Чудя се как така всички изведнъж са се повредили и защо толкова спешно се нуждаят от поправка.
Военни?! Фам започна изпитателно да оглежда корабите пред себе си. Вече се беше научил да различава основните отлики между съдовете от Отвъдното. Тези очевидно имаха възможност да поемат много голям товар. Пък и сензорните им устройства бяха много по-съвършени от тези на обикновените кораби. Хм.
— Излиза, че тия пеперуди са доста несговорчиви типове, така ли? Как ви се стори, Свети Риндел и компания — много ли се стреснаха?
Ездачите изведнъж млъкнаха. Фам не можа да разбере дали задълбочено обмислят отговора или пък едновременно изпуснаха нишката на разговора. Той извърна очи към Равна.
— Ами какво е положението с локалната мрежа? Иска ми се да се поразровя за някои данни.
Още преди да довърши, тя вече беше задействала необходимата програма.
— До този момент нямахме връзка. Не можахме дори да прочетем Новините.
За причината Фам можеше и сам да се досети. „Локалната мрежа“ се състоеше от единствения свръхмощен компютър, с който разполагаше Мирна почивка, свързан в комуникационна мрежа за обслужване на местните жители. Тя беше най-сложното нещо, което Фам беше виждал някога, но въпреки това не надхвърляше ограничените възможности на Изостаналата зона. А Фам знаеше какво са способни да сторят вандалите с подобна система. Кюенг Хо веднъж си бяха имали работа с подобна долна и непочтена цивилизация и после трябваше да преинсталират цялата си компютърна система. Затова не беше никак чудно, че Свети Риндел не им позволява достъп до локалната мрежа. По обясними причини, докато се намираха в пристанището се налагаше антените на „Единак II“ да бъдат изключени. Ето защо нямаха директна връзка с Мрежата.
Най-после върху лицето на Равна се появи усмивка.
— Хей! Най-после имаме достъп, дори нещо повече! Синя раковина, Зелено стебло, събудете се!
Последва усилено шумолене.
— Аз не спя — възпротиви се Синя раковина. — Просто размишлявах върху въпроса на сър Фам. Свети Риндел очевидно беше уплашен.
Както обикновено Зелено стебло не си направи труда да се извини. Тя само заобиколи спътника си, за да има по-добра видимост към екрана, върху който работеше Равна. На него се появи умножен неколкократно триъгълник с надписи на трисквелайн. Фам не можа да схване нищо от тях, но Зелено стебло промърмори на себе си:
— Това е много интересно.
— Аз се смея — намеси се Синя раковина. — Това е дори повече от интересно. Търговията със Свети Риндел ще се окаже трудна работа. Но погледни само — той не ни иска никакво заплащане за тази услуга, нито пък процент от бартерната сделка. Колкото и да го е страх, Свети Риндел много силно желае да получи нещо от нас.
Хм, значи все пак имаше нещо останало от стоката на Върха, което го караше да рискува да си навлече гнева на апрахантите. Остава само да се молим да не е нещо, което трябва и на нас самите.
— Добре тогава. Рав, я виж дали…