И двамата ездачи оклюмаха още повече.
Мина час преди Фам отново да се върне край командното табло. Той завари двамата ездачи силно да шумят към приемателите на „Единак II“. По всички екрани мигаха някакви неразбираеми за Фам обозначения. Сред тях той разпозна елементи на писано слово и това му подсказа, че пред него са обичайните справки за състоянието на кораба, но съобразени с особеностите на възприятията при ездачите.
Синя раковина първи го забеляза. Той бързо се дотъркаля до него, а гласът от говорния му апарат прозвуча леко пискливо.
— Тя по-добре ли е вече?
Фам кимна леко.
— Сега спи. Вече е по-спокойна, но и корабът следи за състоянието й, в случай че съм пропуснал нещо. Тя понесе тежка загуба, но има достатъчно воля и смелост, за да я понесе твърдо. Равна е най-силната сред нас.
Зелено стебло зашумоля с листенца — тя се усмихваше.
— И аз често си мисля, че е точно така.
Синя раковина замря за известно време, после отново се включи в разговора:
— Хайде тогава на работа! — Той каза нещо на кораба и изображенията върху екраните се промениха до някакъв компромисен вариант, така че да бъдат видими и за човека, и за ездачите. — Докато те нямаше, успяхме да научим доста неща. Свети Риндел наистина има причини да се страхува. Корабите на апрахантите са само малка част от обединената флотилия на Унищожителите. Техните бойци са на път към Сяндра Кей, за да се включат в битката.
Всички са готови да убиват безмилостно и вече за човеците нямаше място, където да се скрият от преследвачите си.
— Значи сега е техен ред да унищожават наред всичко, което се изпречи по пътя им.
— Очевидно е така. По всичко личи, че Сяндра Кей няма да се даде без съпротива, а има и доста бегълци. Водачът на тукашната флота смята, че ще може да ги пресрещне и залови, стига корабите му да бъдат поправени навреме.
— Какво можем да очакваме от тях? Възможно ли е наистина тези двайсетина кораба да унищожат цялата Мирна почивка?
— Не, те разчитат на авторитета на голямата флотилия, към която принадлежат. А сега и унищожението на Сяндра Кей работи в тяхна полза. Ето защо Свети Риндел е принуден да се държи много мило и сговорчиво. Онова, което им трябва, са резервни части и спешен ремонт, а същото е нужно и на самите нас. Ето защо наистина сме техни конкуренти в надпреварата кой да бъде обслужен първи. — Клонките на Синя раковина зашляпаха оживено една в друга. С това ездачът искаше да каже: „Ще им дадем да се разберат!“. Със същия ентусиазъм той обикновено разказваше за някоя много успешна сделка от продължителната си търговска практика. — Оказа се обаче, че ние притежаваме нещо, което Свети Риндел много, ама страшно много иска да има. Нещо, което би го накарало да рискува и да престъпи заповедта на апрахантите.
Синя раковина направи драматична пауза. Фам се замисли какво точно бяха предложили на обитателите на Мирна почивка в замяна на техните услуги. За Бога, нека само не е двигателят за придвижване в дълбините!
— Добре де, предавам се. Какво толкова ценно притежаваме?
— Огнени решетки! Ха, ха.
— Какво?! — Фам помнеше това от списъка със странни наименования, който ездачите бяха изготвили. — Какви са тия „огнени решетки“?
Синя раковина пъхна едно клонче във вътрешността на скродера си, измъкна от там нещо черно с неравна повърхност и го подаде на Фам. Представляваше парче с неправилна форма с размери петнайсет на четиридесет сантиметра, което при допир приличаше на гума. Въпреки размера си обаче, сигурно не тежеше повече от няколко грама. Приличаше на добре оформена… сгурия. Любопитството на Фам растеше от минута на минута.
— И за какво може да послужи това?
Синя раковина развълнувано разтресе листа. След малко Зелено стебло срамежливо се обади:
— Има най-различни теории относно неговата употреба. Това е чист въглерод, фракционен полимер. Той е нещо обичайно за търговията в Трансцендентното. Ние смятаме, че там го използват за опаковане на някои по-деликатни материали.
— Най-същественото сега е — избръмча гласът на Синя раковина, — че някои раси от Средно ниво извънредно много го ценят! Защо ли? Пак повтарям — ние нямаме ни най-малка представа каква е причината за това. Предполагаме обаче, че хората на Свети Риндел не са крайният купувач. Кокалестите крака са твърде разумни, за да използват решетките. И така, ние разполагаме с цели триста парчета от тези прекрасни неща. А това е предостатъчно, за да премахне като с магическа пръчка страховете на Свети Риндел пред апрахантите.