Докато Фам утешаваше Равна, Свети Риндел беше предложил план за действие. Ремонтът на „Единак II“ в доковете, където се намираха и корабите на апрахантите, би било чисто самоубийство. Освен това водачът на тяхната флота беше заповядал „Единак II“ да напусне пристанището. Свети Риндел обаче държеше и едно малко пристанище недалеч от мястото, където се намираха. Отиването им там би било напълно оправдано, защото само на няколкостотин километра от него съществуваше колония на ездачите в Мирна почивка. Беше уговорено да се срещнат с кокалените крака, за да предадат стоката и да уточнят последни подробности около ремонта. Поправката щеше да им струва двеста и седемнайсет огнени решетки. Ако всичко се подредеше по план, Свети Риндел обещал да поправи дори агравитатора им. След падането на Рилай такова предложение не беше за изпускане. Хи, старият Синя раковина никога нямаше да изтърве възможността за едно добро пазарене.
„Единак II“ се освободи от котвите, които го придържаха към кея и внимателно се насочи към по-далечните пръстени. Движеха се почти на пръсти. Фам не откъсваше очи от пристанището и следеше дори за най-малкото раздвижване в него. Съдовете на апрахантите обаче стояха неподвижно и нищо не показваше, че се канят да им пресекат пътя. От тях долитаха само случайни радиосигнали. Никой не се опита да тръгне по следите им. Малкият „Единак II“ и неговият екипаж от „посадени в гърнета растения“ бяха твърде незначителни за вниманието на великите воини.
— И така, кога трябва да доставим огнените решетки?
— При приключване на ремонта. Не можем да тръгнем, докато Свети Риндел или неговият клиент не се уверят, че доставката ни е напълно редовна.
Фам започна да барабани с пръсти по командното табло. Тази ситуация предизвикваше лавина от спомени. Някои от тях караха косата му да настръхва.
— Значи ще си получат стоката, докато ние сме още в центъра на Мирна почивка? Това никак не ми харесва.
— Вижте, сър Фам, вашият опит в търговията е натрупан предимно в Изостаналата зона, където сделките са били разделени една от друга от цели десетилетия или дори векове. Безкрайно ви уважавам за това, повече отколкото бих могъл да изразя, но вие имате известни професионални деформации. Тук, в Отвъдното, размяната е много важен елемент от сделката. Ние не знаем какво подтиква Свети Риндел към тази сделка, но ни е известно, че ремонтното му пристанище работи най-малко от четиридесет години. Напълно е възможно да се опита да играе твърдо, но ако е избил или измамил мнозина от своите клиенти, обществото на търговците щеше да е научило за това досега. В такъв случай малката му работилница да е останала без никаква работа.
— А-ха.
Нямаше никакъв смисъл да спори с тях точно в този момент. Дори Фам усещаше, че обстоятелствата сега бяха много по-различни от предишните сделки. Над Риндел, пък и над всички в Мирна почивка, беше надвиснала опасността от Унищожителите, а откъм Сяндра Кей идваха все по-ужасяващи новини. В такъв случай имаше опасност домакините им да изгубят целия си кураж, щом получат огнените решетки. Време беше да вземе някои предпазни мерки.
И Фам се понесе към работилницата на кораба.
Двадесет и осем
Равна се появи отново при командния пулт, тъкмо когато Синя раковина и Зелено стебло приготвяха огнените решетки, необходими за размяната. Тя се придвижваше колебливо, отблъсквайки се непохватно от едно място до друго. Под очите й имаше тъмни кръгове. Равна отвърна неуверено на прегръдката на Фам, но все пак не го пусна веднага.
— Искам да ви помогна. Какво трябва да направя?
Ездачите оставиха решетките и се дотъркаляха при нея.
Синя раковина внимателно протегна клонче към ръката й.
— Засега за вас няма никаква задача, лейди Равна. Всичко вече е готово. Ще се върнем след по-малко от час и най-после ще можем да се махнем от това място.
Все пак я оставиха отново да им нагласи камерите и да провери добре ли е опакована стоката. Фам се примъкна близо до нея, когато тя започна да изпробва колко здраво са вързани решетките. Усуканите въглеродни блокчета изглеждаха още по-странно заедно. Плътно подредени, те пасваха съвършено едно към друго. Широкият близо метър пакет приличаше на триизмерен трион, направен от въглен. Заедно с празния сак от резервни части, в който ги бяха сложили, те не тежаха повече от половин килограм. Хм, хм. В такъв случай излизаше, че тия залъгалки наистина горят като адски огньове. Фам се зарече, че щом се озоват на безопасно разстояние в космоса, ще изпробва как действат стотината парчета, които оставаха на борда.