Ездачите отново напуснаха кораба, а на Фам и Равна не оставаше друго, освен да следят събитията чрез техните камери.
Резервното пристанище всъщност не се намираше на територия, населявана от расата на кокалените крака. Вътрешността на купола, в който се озоваха сега ездачите, беше много по-различна от онази, която видяха при първото им излизане. Този път нямаше никаква гледка към откритото пространство извън купола. Тесният проход, по който се движеха, криволичеше между неравни стени, покрити с тъмни дупки. Навсякъде из въздуха се носеха насекоми и често закриваха обективите на камерите. Всичко наоколо изглеждаше на Фам твърде опасно и несигурно. По нищо не личеше коя е основната раса, която живее тук. Освен ако това не бяха белезникавите червеи, които подаваха безформените си глави от околните дупки. От микрофоните върху пулта долетя гласът на Синя раковина, който обясняваше, че те вероятно са най-древните обитатели на Мирна почивка. След изминалите милиони години и стотиците трансцендентни емигранти, останките от древната раса сигурно все още притежаваха разум, но въпреки това бяха най-странното нещо от чудесата, възникнали някога в Изостаналата зона. Те все повече се затваряха сред своите себеподобни, изключително предпазливо контактуваха с външния свят и бяха потънали в грижи, които оставаха неразбираеми за напредналите светове. Именно тези създания най-много копнееха да притежават огнените решетки.
Фам се стараеше да не изпуска нищо от поглед. Ездачите трябваше да изминат близо четири километра от пристанището до мястото, където стоката им щеше да бъде „окачествена“. Докато приятелите му се придвижваха, Фам забеляза два външни изхода и не установи нищо заплашително или със съмнителен характер. Но откъде ли би могъл да знае кое е „заплашително“ тук, помисли си унило той. Оставаше му да разчита единствено на данните от корабните системи. По външната окръжност на пръстена се движеше само един голям сферичен сателит. Всичко в ултрасветлинния трафик изглеждаше спокойно, а и в новините от локалната мрежа нямаше нищо тревожно.
Фам отново прегледа получените данни. Равна се беше съсредоточила върху гледката отвън. Двамата можеха спокойно да наблюдават как върви ремонтът, макар това да не бе кой знае колко любопитно зрелище. Около повредените двигатели светеше бледозеленикаво сияние. Беше малко по-ярко от нормалното блестене на корабния корпус, което обикновено се наблюдава в планетарната орбита.
— Наистина ли го ремонтират?
— Доколкото можем да съдим по постъпващите данни — да.
Корабните системи отчитаха всеки етап от ремонта, но четиримата щяха да бъдат сигурни в резултата, едва когато полетят отново в космоса.
Фам така и не успя да разбере защо Риндел накара ездачите да минат през тунела с червеите. Единственото сносно обяснение бе, че именно те са крайният купувач на огнените решетки и затова искат да хвърлят един поглед на онези, които им ги предлагат. Или пък имаше нещо общо с коварството, което тепърва ги чакаше. Така или иначе ездачите скоро излязоха от тунела и се озоваха в едно претъпкано от различни видове същества закрито пространство, което много напомняше пазарищата на нискоразвитите цивилизации. При вида на това множество челюстта на Фам увисна от смайване. Навсякъде се виждаха странни създания, които нямаха нищо общо помежду си. Разумните форми на живот бяха рядкост във Вселената. За целия си живот в Изостаналата зона той бе видял само три нехуманоидни раси. Но космосът все пак е безкраен, а възможността за придвижване със свръхсветлинна скорост предлагаше все нови и нови срещи с други разумни създания. В Отвъдното бяха събрани най-напредналите представители от всички раси, мигрирали от по-долните нива, докато най-накрая се получи една обща разумна цивилизация, разпространена навсякъде из него. За миг Фам изпусна от очи контролиращите системи и забрави за своите подозрения, удивен от гледката, която се разкриваше пред него. Успя набързо да преброи десет различни вида, после дванайсет… Съществата доверчиво се докосваха, притискаха се при разминаване в гъстата навалица, потупваха се едно друго. Дори в Рилай не беше виждал подобно нещо. Все пак Мирна почивка бе изолирана цивилизация в застой и от хиляди години насам бе съставена от едни и същи раси. Онези, които имаха възможност да си взаимодействат с други светове, отдавна го бяха направили.