Освен това никъде досега не беше виждал пеперудени крила да принадлежат на същества с такива огромни и състрадателни очи.
Внезапно откъм другия край на командното табло се дочу възклицание на изненада. Равна почти бе прилепила лице към монитора, който показваше картина от камерите на Зелено стебло.
— Какво има, Рав?
— Нови ездачи. Виждаш ли ги? — Тя посочи с пръст в тълпата и увеличи изображението. В един миг изглеждаше така, сякаш и тя се смеси с образите от екрана. В общия хаос Фам успя да различи познатите шушулкови форми и грациозни клонки. Освен по-различните украсителни ивици и липсата на столче на скродерите, те изглеждаха съвсем като двамата им приятели.
— Съвсем наблизо има тяхна колония.
Фам включи връзката със Зелено стебло и й каза какво са видели двамата с Равна.
— Да, зная. Ние ги… подушваме. Въздишка. Ще ми се да имахме време да ги навестим след деловата среща. Винаги е хубаво да откриеш приятели в далечен и непознат свят.
После Зелено стебло помогна на спътника си да пренесе товара покрай някакъв сферичен аквариум. Недалеч отпред се виждаха и хората на Риндел. Шест същества с кокалени крака седяха върху една стена над нещо, което трябваше да е апаратурата за тестване на стоката.
Зелено стебло и Синя раковина дотъркаляха товара си до тях. Онзи с резбованите крака се примъкна до купчината и протегна тънките си ръчички, за да попипа парчетата. После те едно след друго бяха подредени в апарата за тестване. Синя раковина се настани съвсем близо, за да наблюдава процеса, а Фам превключи главния екран на картината от неговите камери. Изминаха двайсет секунди. Преводачът на Риндел проговори:
— Първите седем теста дадоха положителен резултат. В момента минават и последните етапи на проверката.
Едва сега Фам си даде сметка, че е сдържал дъха си. Следващите тестове също бяха преодолени успешно. Изминаха още шейсет секунди. Фам за миг отклони поглед, за да види докъде е стигнал ремонтът. Според системите на „Единак II“ работата беше приключила, но трябваше да дойде потвърждение и от локалната мрежа.
Ала явно беше още рано да тържествуват. Свети Риндел не остана доволен от резултатите на дванадесетия и петнадесетия тест. Синя раковина дълго и разпалено спори с него, но накрая неохотно извади от сака заместители на негодните парчета. Фам не успя да разбере дали Синя раковина се препира заради самото удоволствие от пазарлъка или наистина няма годни заместители на дефектните решетки.
Двадесет и пет теста бяха минати успешно.
— Къде отива Зелено стебло? — внезапно попита Равна.
— Какво? — Фам превключи на изображението от камерите на Зелено стебло. Тя вече се бе отдалечила на пет метра от Синя раковина и продължаваше да върви напред. Коленете му се подкосиха при тази гледка. Един от местните ездачи вървеше от лявата й страна, а друг се носеше преобърнат наопаки из въздуха над нея. Клонките му докосваха нейните в очевидно дружелюбен разговор.
— Зелено стебло!
Не последва никаква реакция.
— Синя раковина, какво става?!
Но ездачът отново беше погълнат от разпален спор с кокалените крака. Още няколко от решетките не бяха минали всички тестове.
— Синя раковина!
След малко гласът на ездача се разнесе по кодираната линия, която използваха. Звучеше разсеяно, както ставаше винаги, когато бе претоварен или се чувстваше притиснат натясно.
— Не ме разсейвайте точно сега, сър Фам. Останаха ми само три годни за подмяна решетки. Трябва да убедя тия приятели, че им стига и онова, което вече получиха.
Равна сприхаво го прекъсна:
— Но какво става със Зелено стебло? Къде отива тя?
Камерите на двамата ездачи вече не се засичаха. Зелено стебло и новите й познайници се измъкнаха от навалицата и се понесоха през средата на покритото пространство. Използваха газови джетове вместо колела. Явно някой или нещо ги принуждаваше да бързат.
Синя раковина най-сетне схвана колко сериозно е положението. Неговите камери рязко смениха своя ъгъл, докато той се търкаляше нервно пред хората на Свети Риндел. Дочуваше се нервното шумолене на неговите клонки, а после по вътрешната линия долетя и гласът му, смутен и жаловит:
— Тя си отиде. Тя си отиде. Аз трябва… Налага се да…
После внезапно се върна обратно при кокалените крака, за да довърши спора, прекъснат внезапно по средата. След няколко секунди гласът му отново се разнесе от микрофоните в кораба: