— Какво да сторя, сър Фам? Сделката тук още не е приключила, а моята Зелено стебло се изгуби някъде.
Или просто я отвлякоха.
— Нека приключим с размяната, Синя раковина. Всичко при Зелено стебло ще бъде наред… „Единак II“, задействаме „План Б“!
Фам грабна слушалките и ги изтръгна от командното табло. Равна скочи едновременно с него.
— Къде отиваш?
Той се усмихна насреща й.
— Навън. Току-виж Свети Риндел загубил своя ореол, щом ножът опре до кокал. Но аз съм взел мерки и срещу такава възможност. — Тя продължи да го следва, дори когато той се насочи към капака на пода. — Равна, ти ми трябваш тук.
— Но… — Фам обаче вече провираше глава през люка и не чу възраженията й. Тя не го последва, но след малко той отново я чуваше, този път вече в слушалките. Сякаш се бе овладяла и той не усети гласът й да трепери. Това беше пак предишната Равна, забравила за своите собствени неволи. — Добре, ще ти прикривам гърба, но въпреки това не знам какво да правим!?
Фам се придвижваше напред по коридора, местейки една след друга ръцете си по стената, достигайки постепенно скорост, при която всеки новак би се заподмятал като топка между стените. Отпред обаче се мержелееше стената на преходната камера с външния отвор. Той се оттласна внимателно с ръка от стената и се преобърна надолу с глава. После забави падането с ръце, опрени в стените, за да не си счупи глезените при удара с твърдата повърхност. В камерата вече го чакаше зареден костюмът му за излизане навън.
— Фам, не можеш да излезеш. — Очевидно Равна наблюдаваше действията му чрез вътрешните камери. — Така ще разберат, че на борда има човешки същества.
Той вече беше наврял глава и рамене в костюма си. Усещаше как той го притиска и плътно прилепва по тялото му.
— Не е толкова сигурно. — Пък и вече нямаше никакво значение дали ще ги разкрият или не. — Наоколо има доста същества с два крака и две ръце, а и аз прикачих допълнителна маскировка към тая премяна.
Най-накрая Фам напъха брадичката си във вдлъбнатината на шлема, където бяха контролните уреди и ги настрои за действие. Бронираният скафандър беше доста примитивен в сравнение с енергийните костюми за работа в открития космос на Рилай. Затова пък в Кюенг Хо биха дали цял кораб, за да притежават това чудо. Той го беше направил с намерението да впечатли Остриетата, но май се налагаше да го изпробва още сега. Фам нагласи уредите така, че да се огледа отстрани — така, както го виждаше Равна: висока повече от два метра фигура, чието черно покритие не отразяваше нито лъч светлинна. Ръцете му бяха удължени с нещо като плавници на костенурка, а по всеки от крайниците му имаше остри като бръснач пластини, всичко това беше увенчано с остри шипове. Допълненията имаха за цел да прикрият човешката му фигура и в най-добрия случай да всеят ужас в неговите противници.
Фам завъртя люка и се измъкна в тунела с червеите. Озова се обграден от кални стени, влажна мъгла и рояци насекоми. Гласът на Равна прозвуча в слушалките.
— Получих автоматично запитване: „Защо изпращате трети парламентьор?“
— Не му обръщай внимание.
— Фам, бъди много внимателен. Тия древни и изостанали създания от Средното ниво винаги пазят най-неприятните си черти за накрая. Иначе нямаше да са още на това ниво.
— Обещавам да бъда примерен гражданин.
„Поне докато се отнасят добре с мен.“ Той вече бе на половината път до вратата към покритото пространство, където се водеха преговорите. Върху миниатюрния екран на шлема си успя да отвори малък прозорец, в който се виждаше изображението от камерата на Синя раковина. Възможността да поддържат непрекъсната връзка помежду си беше още един от подаръците на локалната мрежа. Много странно, че Риндел все още им осигурява тази услуга. Явно Синя раковина продължаваше да се пазари. Бе напълно възможно дори да не съществува никакъв заговор… Или поне Свети Риндел не участваше в него.
— Фам, загубих връзка с камерата на Зелено стебло, точно когато тя влезе в нещо като тунел. Но поне все още получавам сигнал за нейното местоположение.
Вратата на покритото с купол пространство се отвори пред него и Фам на свой ред попадна в пренаселения пазар. Той чуваше неговата оживена врява дори през бронята на костюма си. Започна да си пробива път напред, като се опитваше да избягва най-гъстата тълпа и следваше неотклонно въжетата, които разделяха пространството в различни посоки. Навалицата не го затрудни — всички му правеха път, някои дори отскачаха панически при вида му. Фам не можа да разбере дали причината за това са острите шипове по неговия костюм или пък струята хлор, която „изпускаше“. Май тая последна приумица идваше малко в повече. Въпреки това много добре служеше на неговата главна цел — по нищо да не прилича на човешко същество. Той още повече намали скоростта си, стараейки се да не засегне неволно някой по пътя. Внезапно по скафандъра му проблесна нещо, което ужасно неприятно напомняше червената точка от прицелване с лазерно оръжие. Той рязко се сниши зад сферичния аквариум. В същото време долетя и гласът на Равна: