— Местните се възмущават от костюма ти. А, ето и превода на съобщението им: „Облеклото ви е знак за агресивно поведение!“
А-ха, това е заради хлора. Дали пък не бяха надушили и оръжието му?
— Кажи ми какво виждаш. Има ли следи от пеперуди наоколо?
— Не. Трафикът на корабите не се е променил през последните пет часа. Няма никакво придвижване на апраханти, нито пък са променили позивните си кодове.
Последва дълга пауза. Чрез връзката с Равна той можеше да чуе как в кабината отеква пазарлъкът, който Синя раковина продължаваше да води с купувачите. Не можеше да различи думите, но по тона се досещаше, че приятелят му е развълнуван. Фам се залута наоколо, опитвайки се да установи директна връзка със Синя раковина. После отново чу Равна да го вика:
— Ей! Синя раковина казва, че Риндел е приел пратката и в момента я товари. А ремонтът на „Единак II“ току-що приключи напълно!
Значи всичко вече е готово за тръгване. Единственият проблем беше, че трима от екипажа още бяха извън кораба, а от единия нямаше и следа.
Фам се издигна над сферичния аквариум и най-сетне видя с очите си Синя раковина. Той внимателно отне от газта на джетовете, прикрепени към скафандъра и се спусна до ездача. Не може да се каже, че го приеха радушно. Онзи с резбата до този момент говореше непрестанно, потропвайки нервно с кокалчета по стената, докато преводачът предаваше думите му. Сега обаче съществото скочи на кокилите си, превърнати в произведение на изкуството, а ръчичките му се оплетоха една в друга. Останалите го последваха. Те побързаха да яхнат стената, колкото се може по-далеч от Фам и Синя раковина.
— Ние вече нямаме работа с вас. Освен това не знаем къде е отишъл вашият приятел — задъхано изрече преводачът им.
При тези думи клонките на Синя раковина се протегнаха нерешително.
— Но ние се нуждаем само от малко упътване. Кой… — думите му обаче увиснаха недовършени. От Свети Риндел и веселата му компания не бе останала и следа. Тогава клончетата на ездача смениха посоката и цялото му внимание се насочи към Фам Нувен. — Сър Фам, вече се съмнявам във вашата компетентност на търговец. Свети Риндел може би щеше да ни помогне.
— Може би. — Фам проследи с поглед как кокалените крака се изгубват сред множеството, теглейки пакета след себе си като голям черен балон. Е, възможно е все пак Свети Риндел наистина да се окаже почтен търговец.
— Каква е вероятността Зелено стебло да ви зареже насред толкова важна сделка?
Цялото стебло на Синя раковина започна да се тресе от корените до върха.
— При някоя обикновена сделка тя би се оттеглила ако разбере, че има възможност за още по-добра печалба, но сега…
Гласът на Равна издаде нейното съчувствие към горкия ездач:
— Може би тя просто… хм… е забравила колко важно е онова, което става.
— Не! — Категорично се възпротиви Синя раковина. — Нейният скродер никога не би допуснал подобно нещо, не и когато сме на път да сключим толкова важна сделка.
Фам набързо прегледа обстановката, която му показваха уредите в шлема. Тълпата все още се държеше на разстояние и около тях се бе образувал празен кръг. Никъде обаче не се забелязваха местни пазители на реда. „А дали ще разбера, ако видя тукашна полиция?!“
— Така или иначе имаме проблем и той щеше да съществува, дори да не бях излязъл. Предлагам да се поразходим и да се опитаме да открием Зелено стебло.
Последва трескаво шумолене.
— Имаме съвсем малки шансове. Лейди Равна, моля ви, опитайте да влезете във връзка с преводача на кокалените крака. Може би ще успее да ни свърже с местните ездачи. — Той се отдели от стената и превключи на газовите джетове. — Да вървим, сър Фам!
Синя раковина го поведе през покритото пространство, следвайки приблизително посоката, в която беше изчезнала Зелено стебло. Двамата обаче се клатушкаха като пияници и на няколко пъти се озоваха отново в изходна позиция.