— Внимателно, внимателно — успокои протестите на Фам Синя раковина. Ездачът не се опитваше да мине през най-гъстите тълпи. Ако съществата не обърнеха внимание на деликатното помахване на неговите клонки, той правеше всичко възможно да ги заобиколи. Освен това постоянно изпреварваше Фам, така че той не би могъл да използва ужасяващите си съоръжения, ако това се наложеше.
— Местните обитатели може да ви се видят миролюбиви, сър Фам, така че да ви се прище да ги разблъскате. Но помнете — те се държат така само помежду си. Различните раси са имали на разположение хиляди години, за да привикнат една с друга и да постигнат мирно съвместно съществуване. Ако обаче бяха толкова любезни с всеки пришълец, отдавна да са поробени.
Фам си припомни реакцията срещу агресивния тип костюм, който носеше, и реши да не спори повече.
През следващите двайсет минути той натрупа повече впечатления, отколкото можеше да придобие за цял живот един търговец от Кюенг Хо. Наоколо, само на една ръка разстояние, се трупаха множество най-различни по вид разумни същества. Но когато най-сетне се добраха до противоположния край, Фам вече скърцаше със зъби. Докато се промъкваха през тълпата, беше получил още две предупреждения за костюма, който носеше. Успокояваше го само фактът, че Свети Риндел продължаваше да осигурява връзка помежду им чрез локалната мрежа. Последната информация от Равна гласеше:
— Колонията на местните ездачи е на стотина километра от мястото, където се намирате. Точно зад стената пред вас има нещо като спирка за там.
Отворът на тунела, в който изчезна Зелено стебло, зееше точно пред тях. През него се виждаше космическия мрак в другия му край. Тук най-сетне нямаха проблеми с тълпата — почти никой не влизаше или излизаше от дупката.
Червената точка отново се появи върху гърдите му.
— Четвърто предупреждение за костюм, който предполага агресивно поведение! Този път казват: „Моля, напуснете незабавно пространството!“
— Махаме се, махаме се!
Внезапно ги обгърна пълен мрак и Фам беше принуден да вдигне различителната способност на визьорите в шлема си. Най-напред си помисли, че „спирката“ се намира в откритото пространство и че местните го използват, както правеха на Върха на Отвъдното. После забеляза, че силуетите на кулите са размити от прозрачните стени около тях. Пак се намираха в старомодно закрито пространство, но пък гледката беше забележителна. Бяха се озовали откъм външната страна на пръстена и пред тях се простираше обсипано със звезди небе. Отломъците на пръстена плуваха като тъмни риби на няколко десетки метра от тях. По-нататък структурите на пояса се извисяваха достатъчно, за да ги облеят слънчевите лъчи. Но най-яркото петно висеше точно над главите им — син океан, изпъстрен с бялото на облаците. Неговата мека светлина обливаше земята наоколо. Колкото и да бе странствал с Кюенг Хо, тази гледка спря дъха му.
Фам с мъка откъсна очи от вълшебната гледка.
— Десет към едно, че това е територията на ездачите.
— Разбира се, че е така — отвърна Синя раковина. — Само дето прибоят при толкова слаба гравитация няма да е точно такъв, какъвто го обичам.
— Скъпи Синя раковина! Сър Фам! Насам, моля!
Беше гласът на Зелено стебло. Според уредите в костюма на Фам той идваше чрез локалната мрежа, а не бе препратен от кораба.
Всички клонки на Синя раковина щръкнаха в различни посоки.
— Добре ли си, Зелено стебло?
Няколко секунди двамата шумоляха и махаха с клонки един към друг. После Зелено стебло резюмира на трисквелайн техния разговор:
— Сър Фам, да, аз съм добре. Много съжалявам, че толкова съм ви разтревожила. Но видях, че сделката с Риндел ще се получи, а точно тогава тези местни ездачи ме спряха. Наистина са прекрасни, сър Фам. Поканиха всички нас на гости в техния ареал. Няма да се бавим много, ще останем само ден-два. Би било чудесно да си починем преди отново да продължим нашето пътешествие. Освен това мисля, че те биха могли да ни помогнат.
Също като в старите романи, с които се приспиваше Равна: изтощени странници, точно на половината път към целта, откриват мирно кътче и топли грижи. Фам превключи на кодираната линия със Синя раковина.
— Това наистина ли е Зелено стебло? Смяташ ли, че не е принудена със заплаха да действа и говори така?