Едва след няколко века старият Дърворезбар беше решил най-сетне да поправи грешката си. И сега кралицата настъпваше със своята армия и оръжия като детски играчки. С всяка крачка тя се приближаваше към подготвения капан от стомана и огън. Само ако имаше начин да предупреди кралицата! Единствената причина Тайратект да е още тук бе клетвата, която даде пред самата себе си — да унищожи Движението на фленсериерите. Ако кралицата знаеше какво я чака тук, ако само подозираше за предателите в собствения си лагер, тя би имала шанс да оцелее. Миналата есен Тайратект едва не изпрати анонимно послание на юг. Имаше търговци, които снабдяваха със стока и двата кралски двора. Спомените на Фленсер й подсказваха кои от тях са независими. Тя беше готова да предаде по някой бележка върху един-единствен лист копринена хартия. В нея се съобщаваше за кацането на звездния кораб и оцеляването на Джефри. Забавянето на този план спаси живота й. Точно тогава Стийл й показа рапорт от своите шпиони при дърворезбарите, в който се говореше за другото човешко същество и за напредъка на дърворезбарите в изучаването на „компютъра“. В този доклад имаше неща, които би могъл да знае само някой от най-доверените на кралицата хора. Въпросът бе кой е той. Тайратект не го зададе, но и сама би могла да се досети, че предателят е Вендейшъс. Частите на Фленсер в глутницата на Тайратект добре помнеха своята глутница-близнак. Те все още поддържаха… взаимоотношения. Вендейшъс не притежаваше нито една от чертите на техния общ родител, но в него дремеха други скрити способности.
Стийл й показа доклада, само за да се изфука и да й докаже, че бе сполучил в нещо, което Фленсер никога не би дръзнал да предприеме. А това наистина беше страхотен удар. Тайратект поздрави Стийл по-сърдечно от обикновено… И тихомълком отложи плановете си да предупреди противника.
Тайратект тръгна да се разхожда из вътрешния двор. Навсякъде Стийл строеше дървени заслони. Повечето от тях приличаха на празни черупки. Той се надяваше да придума Равна да кацне на специалната площадка до централната кула.
Докато ситнеше из двора, един чифт от очите на Тайратект не спираха да оглеждат внимателно кулата. Стийл имаше намерение да я облицова отвън с най-качествения розов мрамор, който можеше да бъде намерен по земите им. Така щеше да се забелязва на километри височина от въздуха. Смъртоносните капани в нейната вътрешност обаче бяха най-съществената част от плана на Стийл. Те трябваше да гарантират неговия успех, дори спасителите да не кацнеха на мястото, което им беше приготвил.
Шрек и двама от главните слуги стояха на стълбите към заседателната зала. Те застанаха мирно, когато тя приближи. Тримата се отдръпнаха раболепно и коремите им се повлякоха по пода. Но в поведението им не личеше предаността и страхопочитанието, с което се отнасяха към нея миналата есен. Вече знаеха, че останалите части на Фленсер са били унищожени. Тайратект едва удържа усмивката си, докато преминаваше покрай тях. С цялата си слабост и всичките си проблеми, тя пак беше уверена, че ги превъзхожда.
Стийл вече беше в залата, сам. Най-важните срещи протичаха винаги така — само те двамата със Стийл. Тя си даваше ясна сметка за същината на техните взаимоотношения. Отначало Стийл беше ужасен от нейното пристигане. За него тя все още беше единственото същество, което не бе способен да убие. Десет дни след идването й той се разкъсваше от колебания дали да се преклони или да я разчлени. После обаче дойде вестта за смъртта на останалите части от Фленсер. Тайратект вече не беше Фленсер-в-очакване. Оттогава насетне се готвеше да посрещне смъртта. Но нейната слабост изведнъж се оказа и най-силната й защита. Стийл вече не се боеше. Освен това можеше да получи от нея разумен съвет по всяко време, без да се страхува, че тя застрашава властта му. Тайратект се превърна в духа от бутилката — мъдростта на Фленсер, лишена от ужасяващата му власт.
Този следобед той изглеждаше почти спокоен и кимна небрежно за поздрав, когато Тайратект влезе в залата. Тя отвърна на поздрава му. В много отношения Стийл беше нейното — на Фленсер — най-съвършено творение.
— Готово ли е всичко за голямото изпитание? — започна Тайратект. Най-сетне радиостанциите като че ли бяха завършени.
— Всеки момент ще сме готови. Но преди това искам да те питам как е най-добре да действаме. Моите хора ми казаха, че дърворезбарите вече са тръгнали насам. Ако се движат безпрепятствено, ще са тук след пет декади.