— Значи поне три декади преди пристигането на кораба на Равна.
— Точно. Ще успеем да се отървем от твоя стар враг много преди да е започнала играта с големите залози. Но… има нещо странно в последните съобщения на двукраките. Как мислиш, дали подозират нещо? Дали е възможно Амдиджефри да им казва нещо повече, отколкото знаем?
Точно тази своя неувереност се опитваше да прикрие Стийл, докато още мислеше, че пред него е Фленсер-в-очакване. Преди да отговори, Тайратект приседна на задните си хълбоци.
— Отговорът на този въпрос, драги Стийл, щеше да ти е известен, ако си беше направил труда да научиш по-добре езика на двукраките. Или да ми позволиш аз да го науча.
През зимата Тайратект отчаяно търсеше възможност да си поговори с децата насаме и да ги предупреди за клопката, подготвяна за спасителите на Джефри. Сега обаче размисли. Амдиджефри бе толкова доверчив и наивен! Ако подозираха коварството и измамата на Стийл, те не биха могли да го скрият от него. Пък и какво ли щеше да се промени, ако спасителите бяха известени за злодействата на Стийл. Тайратект вече беше виждала полета на звездния кораб. Самото му кацане можеше да се превърне в ужасно оръжие. Освен това… Ако замисълът на Стийл успееше, той нямаше да има нужда от помощта на пришълците.
След тези мрачни размисли Тайратект продължи на глас:
— Докато се преструваш така умело, няма от какво да те е страх. Не виждаш ли, че то те обича.
За момент Стийл изглеждаше много поласкан, но после подозренията му го връхлетяха с нова сила.
— Не знам какво да кажа. Постоянно ми се струва, че Амди ме подозира за нещо, сякаш разбира моята скрита цел.
Горкият Стийл! Амдиранифани беше неговото най-велико постижение, а той никога нямаше да проумее това. Именно с този експеримент наистина надмина своя Повелител. Успя да открие и усъвършенства метод, който досега принадлежеше единствено на Дърворезбаря.
— Гарантирам ти, че ако продължаваш да се отнасяш все така внимателно към тях, и двете деца ще са ти предани до гроб. От друга страна, наистина усетих някаква промяна в посланията от Равна. Тя като че ли стана много по-уверена и вече може да определи съвсем точно времето на пристигането им, въпреки че с тях очевидно се е случило нещо. Не бих казала, че са по-подозрителни от преди. Явно приеха за чиста монета съобщението, че именно Джефри, а не Амди е предложил промяната в устройството на радиостанциите. Тая лъжа между другото беше много добър ход. Погъделичка самочувствието им на по-висши същества. Ако се срещнем при равни условия, ние със сигурност ще сме по-добрите, но те още не бива дори да подозират за това.
— Защо тогава изведнъж станаха толкова напрегнати и нервни?
Останките свиха рамене.
— Търпение, драги ми Стийл! Сигурно и Амдиджефри е забелязал това. Опитай се да му внушиш да ги попита на какво се дължи тяхната нервност. Лично аз подозирам, че двукраките си имат и други грижи. — Тайратект млъкна и извърна всичките си глави към Стийл. — Възможно ли е твоят „източник“ при дърворезбарите да открие отговор на този въпрос?
— Твърде е възможно. Тоя компютър е най-голямото им предимство. — Стийл постоя мълчаливо, хапейки нервно лапите си. После рязко се отърси, сякаш искаше да се отърве от многото страхове, които го връхлитаха непрекъснато. — Шрек!
Дочу се топуркане на лапи. Вратата се отвори и Шрек промъкна една от главите си вътре.
— Да, сър!
— Донеси радиостанциите тук, а после попитай Амдиджефри дали може да слезе, за да поговорим.
Радиостанциите наистина изглеждаха много красиво. Равна твърдеше, че основните им части могат да бъдат открити от всяка цивилизация, която в своето развитие е стигнала нивото на фленсериерите. Това обаче беше трудно за вярване.
Пристигна и Амдиджефри. Те запрепускаха игриво из залата, навираха носове в уредите и подвикваха на Стийл и Останките от Фленсер. Понякога дори беше трудно да се повярва, че не бяха една глутница и че Двукракото не е сред нейните членове. Стояха толкова плътно един до друг, сякаш представляваха едно неделимо цяло. Много често Амди отговаряше на въпроси, отправени към Джефри и казваше „аз“, имайки предвид тях двамата.
Днес обаче между човешкото същество и глутницата беше възникнало някакво противоречие.
— О, моля ви, господарю, нека аз да ги изпробвам!
Джефри избърбори нещо на самнорск. Когато Амди не преведе думите му, той ги повтори отново, този път по-бавно. Гледаше право в Стийл.