— Виждаш ли, Джефри! То работи, то работи! — закрещя на самнорск той.
Тайратект потрепна при внезапното нарушаване на нейната цялост и почти изгуби контрол върху мислите си. Това, което беше станало току-що… Откакто свят светува такова нещо не беше се случвало. Какво ли би станало, ако мислещи нормално глутници започнат да работят рамо до рамо! Умът й дори не можеше да обхване всички възможности, които се разкриваха пред тях.
Стийл се престраши да приближи още малко и получи няколко бързи прегръдки от Джефри Олсъндот. Лордът се постара да се присъедини, доколкото може, към бурната радост, но все още не осъзнаваше напълно какво точно се е случило. Разумът му не беше способен да обеме бъдещите перспективи.
— Прекрасен резултат като за първи опит — пророни той. — Но въпреки всичко използването му изглежда доста болезнено. — Две от неговите части се взираха втренчено в Тайратект. — Затова трябва да свалим тези устройства и да ти позволим да си поемеш дъх.
— Не! — извикаха почти в един глас Амди и Тайратект. Тя се усмихна на Стийл. — Та ние дори не сме го изпробвали, както трябва, нали така? Неговото най-важно предназначение всъщност е за връзка от голямо разстояние. — „Или поне си мислехме, че това е главната ни задача.“ Сега обаче се оказа, че това устройство може да доведе до революционни промени, дори да работеше само на нормалните говорни честоти.
— А, така ли? — усмихна се криво Стийл към Амди, но в същото време правеше свирепи физиономии към Тайратект с муцуните, които кутретата не можеха да видят. Джефри продължаваше да стиска два от вратовете му. — Е, щом е така — продължете, но по-предпазливо. Никой не би могъл да знае какво ще се случи, ако надхвърлите прекалено нормалния обхват.
Тайратект освободи две от частите си от възторжения Амди и те отстъпиха няколко крачки встрани. Мисленето й продължаваше да е съвсем ясно като досега, но въпреки това чувството беше много объркващо. Тя постепенно започна да чува собствените си мисли. Почти без усилие поддържаше равновесието между отделните си части. Внимателно се раздели на две и отдалечи двете групи с още девет метра. Това беше максималното разстояние за частите на една глутница, без нейната личност да се разпадне. Но в нормални условия вече се чувстваха затруднения в мисленето.
— Чувствам се така, сякаш главите ми продължават да са прилепени една до друга — смаяно произнесе Тайратект. — Още колко мога да се отдалеча? — прошепна тя към Амди.
Кутретата изхихикаха почти като човешко същество и той притисна глава към една от нейните.
— Не съм сигурен, но можеш спокойно да отидеш чак до външната стена.
— Добре тогава — каза отново с нормалния си глас тя, за да може и Стийл да я чуе. — Нека да видим дали мога да се отдалеча още малко. — Две от частите й изминаха още три метра. Сега глутницата беше разполовена и двете групи се намираха на цели осемнайсет метра разстояние!
Стил не можа да овладее изумлението си.
— И сега?
Тайратект се разсмя.
— Мисълта ми е ясна като преди.
Двете й части обърнаха гръб на останалите и тръгнаха решително напред.
— Чакай! — изрева Стийл, скачайки на крака. — Толкова далече… — После обаче си спомни, че наоколо има и други свидетели и яростта му изведнъж се превърна в загриженост за нейното добро психическо здраве. — Толкова голямо разстояние е твърде опасно при първи опит. Върни се обратно!
Частите на Тайратект, които седяха до Амди, му се усмихнаха обезоръжаващо.
— Но аз изобщо не съм тръгвала на някъде, Стийл! — каза тя на самнорск.
Амдиджефри вече се заливаше от смях.
Частите от глутницата на Тайратект вече бяха разделени на четиридесет и пет метра. Двете, които постепенно се отдалечаваха от двора, предпазливо преминаха в тръс. Останалите с удоволствие наблюдаваха как Стийл се опитва да преглътне яростта си. Мисълта й продължаваше да бъде кристално ясна, сякаш и петте й глави все още стояха събрани една до друга. Колко бързо всъщност беше това радио?
Тя премина съвсем близо до Шрек и стражите му, които охраняваха вратата.
— Ей, Шрек, какво ще кажеш за това? — обърна се една от частите й към него, наслаждавайки се на глупавото му изражение. Някъде отзад, където бяха останалите й членове и Амди, се дочуха виковете на Стийл, който нареждаше на Шрек да я последва.