Лекият тръс се превърна в свободен бяг. Двете части се разделиха — едната се спусна на север към вътрешния двор, а другата пое на юг. Шрек и неговите подчинени се опитваха да я следват, подгъвайки крака от смайване. Глутницата на Тайратект вече беше разделена от плътната каменна маса на централната кула. Внезапно нейните мисли, предавани по радиото, се превърнаха в неясно жужене.
— Не мога да разсъждавам — изфъфли тя към Амди.
— Дръпни каишките с уста. Направи така, че мислите ти да се усилят.
Тайратект го послуша и жуженето се изгуби. Тя възвърна самообладанието си и дръзко заобиколи звездния кораб. Една част от нея вече стигаше недовършения строеж. Занаятчиите спряха работа и загледаха изумено след нея. Един-единствен член от глутница беше знак за непоправимо нещастие или пък показваше, че глутницата е изпаднала в амок. В подобни случаи останалите залавяха самотника, но сега частта от глутница беше облечена в господарска златотъкана наметка. Освен това зад нея тичаха Шрек и неговата охрана, които крещяха на всички да се отдръпнат от пътя й.
Тайратект обърна глава към Стийл и в гласа й прозвуча нескрита радост.
— Аз летя!
Тя препусна покрай скупчените в пълно изумление работници и се устреми към крепостната стена. Намираше се едновременно навсякъде, разпростирайки се все повече и повече. Триумфът на тези няколко секунди щяха завинаги да бележат нейната душа. За тях поколенията щяха да разказват легенди дори след хиляда години.
Стийл приклекна безсилно. Даде си сметка, че вече не владее положението. Шрек и подчинените му вече бяха чак от другата страна на централната кула. Единствената информация за онова, което става оттатък, идваше от самата Тайратект. Можеха да съдят за случващото се и по ужасените викове на свидетелите.
Амди заподскача нетърпеливо около Тайратект.
— Кажи ми къде се намираш! Къде си сега?
— Намирам се почти до външната крепостна стена!
— Не отивай по-далеч — хрисимо рече Стийл.
Тайратект обаче почти не чу неговите думи. Тя се опиваше от миговете слава, които съдбата й предопредели да изживее. Започна да се катери по стълбата от вътрешната страна на стената. Стражите наоколо търтиха да бягат, а някои от тях като обезумели направо взеха да се хвърлят долу в двора. Шрек продължаваше неотклонно да я следва, надавайки викове, за да й разчисти път.
Двете части, една след друга, се озоваха до парапета на крепостната стена.
Тайратект си пое дълбоко въздух.
— Добре ли си? — попита я Амди.
— Аз… — Тайратект се огледа, търсейки да съзре собствената си глутница. От мястото си върху южната част на крепостната стена можеше да види своите останали членове, наклякали във вътрешния двор. Малката купчинка долу, около която проблясваха златисти искри, всъщност бяха трите нейни части и Амди.
Войниците на Шрек се промъкнаха още по-близо. Той изпрати неколцина, за да получат нареждания от нея.
— Слизам след няколко минути. Само още няколко минути… — Тайратект изрече тези думи едновременно на войниците върху крепостната стена и на Стийл, който клечеше до нея долу в двора. После отново се обърна, за да хвърли последен поглед на своите владения.
Засега беше отделила две от частите си на по-малко от половин километър от глутницата и въпреки това не усещаше никакви затруднения, докато мислеше. Координацията между частите й си оставаше същата, сякаш всички те стояха скупчени една до друга. А освен това имаше допълнителна възможност да затегне ремъците и да усили връзката между членовете си. Какво ли щеше да стане, ако и петимата се пръснат на километри разстояние един от друг? Тогава целият Север можеше да се смали до размера на нейните покои!
Ами Фленсер? Вярно, Фленсер. Къде ли беше отишъл той? Тя все още различаваше неговите спомени, но въпреки това… Тайратект си припомни, че за миг изгуби съзнание, точно когато радиото започна да работи. Наистина се искаше невероятно усилие и свръхумения, за да продължиш да мислиш с такава скорост. Май лорд Фленсер никога не беше преминавал между кънтящи скали! Тайратект се усмихна. Изглежда отново можеше да бъде самата себе си, докато използва радиопредавателите. В такъв случай… Тайратект отново огледа пейзажа пред себе си. Фленсер беше създал велика империя. Ако новото изобретение проработеше нормално, тогава бъдещите победи и завоевания щяха да я превърнат в световна сила за вечни времена.
Тайратект се извърна към войниците зад нея.