— Е, вече съм готова да се върна при лорд Стийл.
Тридесет и едно
В разгара на лятото армията на дърворезбарите тръгна на север. Подготовката на похода беше неистова и Вендейшъс се постара да изтощи себе си и всички останали до последен дъх. Трябваше в най-кратък срок да бъдат направени трийсет оръдия. Скрупило изля седемдесет метални тръби, преди да успее да получи трийсет оръдия с необходимото качество, които при това да стрелят точно. После трябваше да бъдат обучени артилеристите и да се открие безопасен начин за стрелба, та да не избият собствените си войници. Когато всичко бе направено, оставаше да се погрижат за каруци за транспортиране и кероги, които да ги теглят.
Никой не се заблуждаваше, че е възможно да скрият абсолютно всичко от очите на съгледвачите, но беше важно да запазят в тайна детайлите на предстоящата операция.
Армията тръгна по суша. Войската наброяваше хиляди глутници, но те не трябваше да се събират накуп преди да стигнат най-гъстите лесове. Би било много по-лесно да изминат първата част от пътя по море, но фленсериерите бяха разположили свои наблюдатели по всички възвишения из фиордите. Ето защо избраха горските пътища и местата, за които Вендейшъс предварително се беше погрижил да бъдат прочистени от вражески агенти.
Отначало придвижването вървеше гладко, поне за тези, които се возеха в каруците. Джоана пътуваше в една от последните коли заедно с кралицата и Компютъра. „Дори самата аз започнах да гледам на него като на някакъв оракул“, помисли си момичето. Колко жалко, че той не можеше наистина да предсказва бъдещето.
На идване Книжовника, Джоана и Пилигрима пропътуваха разстоянието от владенията на Фленсер до пристанището на дърворезбарите само за три дни. На армията обаче щяха да са необходими почти трийсет денонощия.
Въпреки прекрасното време, те вече започваха да изпитват затруднения. Понякога по обед ставаше дори горещо, а постоянният вятър изсушаваше всичко по пътя си. През цялото време се налагаше да бъдат много предпазливи с лагерните огньове. Под ослепителното слънце те лесно можеха да бъдат забелязани от километри разстояние. Скрупило най-много страдаше от това. Той не се надяваше да изпробва оръдията по време на пътуването, но поне очакваше да обучи „своите“ войници на открито.
Скрупило беше член на Съвета на кралицата и неин главен инженер. След първия опит с оръдието обаче той вече настояваше да бъде титулуван като „Главнокомандващ артилерията“. Той се влюби до полуда в оръдията. За останалите глутници огнестрелното оръжие беше истинско мъчение. Не след дълго обаче Джоана се убеди, че тренировките имат ефект. Артилеристите вече без усилие можеха да насочват оръдията само с едно-единствено действие, да ги натъпкват с фалшив барут и гюле и да изревават командата, отговаряща на човешкото „Огън!“.
На двадесет и петия ден армията попадна в най-голямата долина, която беше им се изпречвала по пътя от началото на похода досега. Точно през средата й, почти скрита от гъстата гора, минаваше река, чийто води се вливаха в западното море. На Страум Джоана никога не беше виждала нещо подобно на склоновете в тази долина. В горния си край бяха стръмни и остри, по-надолу започваха полегатите места и накрая преминаваха в меките очертания на равнината, която следваше речното корито.
Кралицата и нейната армия стояха под прикритието на гората точно на ръба на стръмния склон. Докато кралицата и Вендейшъс крякаха оживено, Джоана се изтегна сред цветята и се отдаде изцяло на насладата от прекрасната гледка. Въздухът беше прозрачен като кристал, какъвто бе навсякъде в света на Остриетата. На изток и на запад очертанията на долината се губеха в далечината и тя изглеждаше безкрайна. Реката приличаше на сребърна нишка, която проблясваше тук-там из гъсталака на гората.
Пилигрима я побутна с нос и посочи към кралицата. В този момент тя оживено сочеше нещо над ръба на склона.
— Назрява голяма караница. Искаш ли да ти превеждам?
— Да.
— Кралицата не харесва този път — Перегрин отново имитира тембъра на кралицата, с който тя говореше самнорск. — Смята, че е твърде открит. Дори да се намира на няколко километра разстояние от нас, всеки на отсрещния склон би могъл да преброи съвсем точно колко са каруците ни.
През това време Вендейшъс въртеше глави във всички посоки по обичайния си маниер. Той кудкудякаше нещо и от тона му Джоана и сама можеше да разбере, че е много ядосан. Пилигрима се изсмя и преправи гласа си като този на шефа на сигурността.