Кралицата беше облечена в своята парадна униформа. Всяка от главите й беше обърната към различна група от събралото се множество. Джоана все още не разбираше езика на Остриетата, но все пак започваше да научава по нещо оттук-оттам. В зависимост от интонацията лесно разпознаваше вида емоция. Вече знаеше, че дрезгавото аф-аф-аф тук минава за аплауз. Напоследък, ако се заслушаше внимателно, тя схващаше значението дори на цели думи.
… Ето, точно в този момент кралицата отправяше хвалебствени слова към своите слушатели. Одобрителното аф-аф-аф се надигна от всички страни. Звуковата картина наподобяваше стадо тюлени. Една от главите на кралицата се наклони към купата пред нея и тя измъкна от там някаква богато гравирана дрънкулка. После произнесе името на една от глутниците.
От първите редици на събралото се множество излезе един-единствен член и запреплита крака към кралицата. Накрая почти допря нос в муцуната на най-близката част на кралицата. Владетелката спомена нещо за проявена смелост, а после две от нейните части привързаха дървената — брошка? — към куртката на наградения. Частта се завъртя около себе си и се върна обратно при своята глутница.
Кралицата извади нов почетен знак и извика името на друга глутница. Джоана се протегна към Скрупило.
— Какво става тук? — рече учудено тя. — Защо само единични части получават медалите?
И освен това как издържаха на толкова близко разстояние до кралицата?
От началото на парада Скрупило стоеше скован и много по-нервен от останалите. Сега обаче извърна глава към нея.
— Шшшт! — После се опита отново да извие врат към кралицата, но Джоана побърза да се вкопчи в една от куртките му. — Глупаво момиче — процеди най-накрая той, — наградата е за цялата глутница, но само една част бива излъчена, за да я приеме. Ако всички се скупчат там, ще настане същински хаос.
Хм. Една след друга още три глутници „излъчиха по една част“ и получиха отличията си. Цялата церемония се извършваше стегнато и с безпогрешни движения, също както е било при военните паради на хората, за които разказваше историята. Някои от наградените се държаха достойно през цялото време, други ставаха плахи и объркани, щом приближаха кралицата.
Най-накрая Джоана не издържа.
— Ей, Скрупило, а ние кога ще получим своите медали?
Този път той дори не я удостои с поглед; всичките му глави се взираха неотклонно в кралицата.
— Последни, естествено. Ние двамата убихме гнездото и спасихме живота на кралицата.
Но Джоана забеляза, че целият се тресе от напрежение. Той безумно се страхуваше! Внезапно тя разбра каква е причината за тоя страх. Кралицата без усилие можеше да съхрани съзнанието си, дори при толкова близко присъствие на чужда част. Но това беше непосилно изпитание за самотната част, колкото и кратко да траеше. Да изпратиш една от своите части сред членовете на друга глутница означаваше да изгубиш чувство за собствената си самоличност и да й се довериш напълно… Това напомни на Джоана за един исторически роман, който обичаше често да гледа. По време на Мрачната епоха в Нийора, когато кралицата удостоявала някоя дама с аудиенция, васалката по традиция предавала меча си и едва след това коленичела пред своята владетелка. По този начин тя засвидетелствала своята вярност. Същото беше и тук. Но когато погледна отново Скрупило Джоана осъзна, че въпреки че церемонията си беше чиста формалност, тя пак всяваше ужасен страх у присъстващите.
Бяха връчени още три медала, а после кралицата изквича звуците, които съставляваха името на Скрупило. Главнокомандващият артилерията се затресе още по-силно и започна да издава свистящи стонове с уста.
— Джоана Олсъндот — произнесе кралицата, после отново продължи на езика на Остриетата. Най-вероятно ги приканваше да се приближат.
Джоана се изправи на крака, но нито една от частите на Скрупило не я последва.
Кралицата се разсмя с човешки смях. Тя държеше между зъбите си две полирани брошки.
— По-късно ще ти обясня всичко на самнорск, Джоана. Сега просто се приближи насам заедно с една от частите на Скрупило. Скрупило?
Внезапно Джоана и Скрупило се озоваха в центъра на вниманието. В тях бяха вперени хиляди чифта очи. Вече не се чуваше нито афкане, нито приглушени разговори. Джоана не се беше чувствала така изложена на чужди погледи още откакто игра Първия колонист в училищния спектакъл „Кацането“. Тя се наклони ниско, така че устните й да се изравнят с една от главите на Скрупило.