В шатрата наистина се усещаше дъх на бира.
Джоана нервно прекара ръка по лицето си. Точно сега никак не й се щеше да обсъжда проблемите на юношеската възраст и измърмори:
— Знаеш ли, мисля, че днес скрои доста подъл номер на Скрупило.
— Аз… Да. Говорих с него за това още отпреди. Той не искаше да го прави, но аз си мислех, че е малко… надут. Нали това беше точната дума? Само ако знаех колко е притеснен…
— Той направо се разпадна на части пред очите на всички събрани. Доколкото разбирам, това си е истински позор. Права ли съм?
— … Така е. Да пожертваш собствената си чест в името на верността си към кралицата пред очите на всички тези благородници не е никак малко. Такъв е моят принцип на управление. Обзалагам се, че Пилигрима или Компютърът биха могли да предложат много други по-подходящи начини да се ръководи един народ. Но въпреки това се опитай да ме разбереш, Джоана. Аз държа именно на тази жертва. Беше важно вие двамата със Скрупило да сте до мен точно в този момент.
— Ясно, ние сме героите на деня.
— Мълчи и слушай! — Гласът й внезапно беше станал рязък и повелителен. Джоана разбра, че в този момент пред нея стоеше истинска средновековна владетелка. — Намираме се на двеста мили северно от моето царство, почти в сърцето на фленсеровите владения. Само след няколко дни ще се срещнем лице в лице с врага и мнозина от нас ще паднат в битката, без да знаят точно в името на какво умират.
Краката на Джоана се подкосиха. Ако не успееше да стигне до кораба по някакъв начин, тя никога нямаше да довърши започнатото от родителите й…
— Моля те, кралице! Този поход наистина си струва жертвите!
— Аз съм убедена в това, Пилигрима — също. Повечето от членовете на Съвета, макар и доста неохотно, приеха нашето решение. При това всички ние бяхме говорили с твоя Компютър, видяхме с очите си звездните светове и разбрахме на какво е способна вашата наука. Но от друга страна, повечето хора тук — и тя махна с глава към лагера отвъд стените на шатрата — ще излязат на бойното поле и ще се сражават единствено заради своята вярност към мен. За тях този поход крие смъртна опасност, а те изобщо не могат да проумеят неговата цел. — Тя млъкна, но кутретата продължиха още известно време да жестикулират усилено. — Питам се дали ти би убедила съществата от твоя вид да поемат такъв голям риск. В Компютъра се говори за военна повинност.
— Това е било в Нийора и то преди много време.
— Както и да е. Ставаше дума за това, че моята войска е мотивирана единствено от своята преданост и подчинението си лично към мен. През изминалите шестстотин години аз успях да опазя хората си — легендите и спомените на глутниците са съвсем категорични по този въпрос. Пак повтарям — това е единствената причина, поради която моята армия и артилеристите стигнаха чак дотук. Всеки от тях е свободен, когато реши да се откаже и да поеме обратно към дома. Та какво биха си помислили всички те, когато нашата първа „битка“ се оказа срещу някакво вълче гнездо. Ако не беше тоя невероятен късмет двамата със Скрупило да се окажете на точното място в точното време и при това да запазите самообладание, аз вече щях да съм мъртва. А заедно с мен и една трета от войската.
— Ако не бяхме ние, тогава сигурно някой друг щеше да го направи — каза скромно Джоана.
— Сигурно. Макар да не ми се вярва, че някой друг би се осмелил да припари до онова гърмящо нещо. Нали видя как действа на хората ми? Та представи си само как биха се почувствали моите войници, ако една непредвидена случайност насред гората може да причини смъртта на тяхната кралица и да направи смешни чудодейните ни оръжия! Как тогава биха се изправили срещу някой мислещ и разумен враг? Сега този въпрос се върти из много глави. Ако не успея да намеря отговор, ние никога няма да се измъкнем от тази долина. Или най-малкото няма да продължим похода на север.
— Значи затова раздаде медали — разменяш вярност срещу почести, така ли?
— Да. На теб ти се губи смисълът на цялата церемония, защото не разбираш езика на Остриетата. Аз се постарах да раздуя максимално заслугата на войниците си за днешната победа. Раздадох ордени от сребърно дърво на всички, които успяха да запазят самообладание и проявиха смелост по време на атаката. Това занапред ще ни бъде от полза. Освен това отново повторих какви причини са ме накарали да предприема този поход — чудесата, които ни обещава Компютърът и смъртната опасност, ако Стийл доведе докрай плановете си. Но те вече са чували всичко това, а нашата цел е толкова напред в бъдещето, че дори не могат да си я представят. Затова се наложи днес да им покажа нещо ново — вас двамата със Скрупило.