И след всичко това, изведнъж и без никаква видима причина, насилието беше прекратено, физическото разпространение на Заразата продължава, при това няма никакви признаци скоро да спре, но тя вече не провежда издирвания из Върха на Отвъдното. Приблизително можем да определим, че тази внезапна промяна стана две хиляди секунди преди бягството на човешкия кораб от Мирна почивка. По-малко от шест часа след него станахме свидетели на преследване от страна на безшумната флота, около което досега се нароиха толкова много версии и догадки. Няма съмнение, че тази флота е създадена от Заразата.
В друго време унищожението на Сяндра Кей и мотивите на Съюза за отбрана биха били изключително важна тема (а нашата организация би започнала да сътрудничи на пострадалите). Но сега всичко това изглежда дребно и пренебрежимо в сравнение със създаването на флота от Заразата и корабът, който тя преследва. Ние решително се противопоставяме на анализите от Мирна почивка. Според нас е очевидно, че Заразата не е подозирала за съществуването на „Единак II“ преди той да издаде присъствието си в пристанището на Мирна почивка.
Този кораб не е оръдие на Заразата, а съдържа или пък е свързан с нещо, което е съдбоносно важно за нея. Питаме се какво ли може да е то? Оттук насетне ви предлагаме само догадки. И след като ще изказваме единствено предположения, то ще си позволим да използваме всесилните псевдозакони като Принципите на посредствеността и Минималното допускане. След като Заразата има потенциал да завладее целия Връх на Отвъдното и да поддържа своята стабилност, тогава се питаме защо това не се е случвало и преди? Нашето заключение е, че Заразата се е появявала и преди (със същите злокобни последици, които са ставали причина дори да се започне отчитане на нова епоха), но всеки път срещу нея се е възправял естествен противник, притежаващ сила, равна на нейната.
Последователността на всяко нейно възникване се развива по постоянен сценарий, познат от системата за сигурност на Мрежата. Едно време (а това ще рече много, много отдавна) също е имало поява на Зараза. Обаче тогава срещу нея се е надигнала съпротива, която накрая е удържала победа над бедствието и всички формули за Заразата са били унищожени. Като се имат предвид мащабите на Мрежата обаче, то никога не може да съществува абсолютна увереност, че всички копия на злото са били премахнати. Безспорно е едно — съпротивителните сили са били многобройни. Независимо от тяхната многочисленост и разпространение обаче, напълно е възможно да не са обърнали внимание на някой архив, където Заразата не е проявявала признаци на активност.
Нещастниците от Страумлинските владения са се натъкнали точно на такъв архив, който отдавна е отпаднал от Мрежата. Те са успели отново да инсталират Заразата, а съвсем случайно — вероятно малко по-късно — и програмата за защита срещу нея. По някакъв начин тази програма е успяла да избегне унищожението и сега Заразата я преследва из цялата Вселена. По всичко личи, че досега не е търсила там, където трябва. Очевидно водена от своята слабост и беззащитност, съпротивителната сила се е оттеглила в дълбочините, където нито една от Силите не би помислила да припари. Тя се е решила на този отчаян ход, рискувайки да си остане там за вечни времена, без някой отвън да й се притече на помощ.
И накрая — хипотезата на всички хипотези. Ние все още не можем да установим природата на съпротивителната сила. Но оттеглянето й е доста обезкуражаващо, а сега поетият от нея риск изглежда дори напълно безсмислен, тъй като Заразата прозря измамата. По всичко личи, че нейната флота е била съставена почти мигновено от сили, които имат най-голям шанс да открият онова, което търси. Ако не беше реагирала така бързо, вероятно щеше да пропусне и последния си шанс. Въпреки това екипировката на нейната флота сигурно не е съобразена с обстановката в дълбините и ефективността й ще намалява успоредно с увеличаването на дълбочината. Въпреки това предполагаме, че ще остане достатъчно силна дори там долу, което не би било във възможностите на нито една друга флотилия.
Бихме могли да научим още повече, когато Заразата стигне мястото, към което се е устремил „Единак II“. Ако тя унищожи веднага своето откритие, ще знаем със сигурност, че каквото и да е имало долу, то е било изключително опасно за съществуването на Заразата на онова ниво (или където и да е другаде, поне докато е във вид на формула). Ако го запази обаче, това ще означава, че е търсила нещо, което би я направило дори по-опасна и унищожителна, отколкото е сега.