— Ето, виждаш ли — обади се Синя раковина. — Аз съм неизказано щастлив! Дори в този момент Зелено стебло съхранява разговора в дълговременната си памет. Засега това става бавно, но аз ще усъвършенствам нейния скродер. Убеден съм, че забавените й реакции са по-скоро резултат от преживяния шок.
Зад двамата ездачи имаше редица екрани, чието изображение сега беше адаптирано към техния начин на възприемане.
— Следите Новините, така ли? — попита Равна.
— Да, всъщност да.
— Чувствам се толкова безпомощна.
„Чувствам се толкова глупаво, че ви казвам това.“
Но Синя раковина изглеждаше благодарен, че смениха темата и има възможност за миг да се откъсне от мрачните мисли.
— Да, няма спор, сега сме много известни. Цели три флотилии ни преследват, милейди. Ха-ха.
— Но май не напредват много бързо.
Свиване на клонките.
— Сър Фам се оказа много вещ капитан. Боя се обаче, че нещата ще се променят, когато се спуснем по-дълбоко. Прецизната апаратура на кораба ще работи все по-трудно долу. Онова, което вие наричате „ръчно управление“, става все по-важно за придвижването. „Единак II“ е съобразен с особеностите на нашата раса, милейди. Каквото и да си мисли сър Фам, ние можем да се оправяме на Дъното по-добре от всеки друг. А сега онези постепенно ще ни настигнат. Или поне тези от тях, които добре познават възможностите на своите кораби.
— Предполагам, че Фам си дава сметка за това.
— Професионализмът му го изисква. За съжаление той е хванат в капана на собствените си страхове. В такъв случай какво можем да сторим ние? Вероятно нашето време ще дойде, когато му се наложи да избира между това или да умре през следващите няколко часа, или да ни се довери.
— Но тогава ще е твърде късно. Даже и да не ви се доверява, дори да мисли най-лошото за расата на ездачите, пак трябва да намери някакъв изход. — За миг я осени прозрение, че не е необходимо да променяш мисленето на хората, нито дори да се опитваш да ги разубеждаваш в онова, което те мразят. — Фам иска да стигне Дъното, за да открие там Противодействие на злото. Той е убеден, че вие сте част от Заразата и преследвате същото, но с друга цел. Да се върнем на въпроса обаче…
А главният въпрос беше дали могат да си сътрудничат, отлагайки враждата за по-нататък, когато изясняването на противоречията помежду им ще стане неизбежно. Но още преди да отвори уста, Синя раковина вече крещеше гневно срещу нея:
— Аз не съм част от Заразата! Зелено стебло също не е нейно оръдие! Расата на ездачите не е творение на това зло!
Той решително се търколи към другарката си, закръжи около нея, после продължи по тавана, докато клонките му не се провесиха пред лицето на Равна.
— Много съжалявам. Това е само хипотеза…
— Глупости! — Звукът от гласовия му апарат се извиси до пронизителен писък, сякаш всеки момент щеше да секне завинаги. — Ние просто имахме нещастието да се натъкнем на малцината злодеи от нашия вид. Но тях ги има във всяка раса. Навсякъде се намира по някой, който е способен на убийство в името на успешна сделка. Те насилиха Зелено стебло и подмениха данните в гласовия й апарат. А сега Фам Нувен е готов да избие милиарди от нас само заради своите фантазии!
Той вече махаше безразборно на всички страни. Тя никога не беше виждала толкова бурна реакция у ездачите — можеше да се закълне, че дори листата му промениха цвета си.
Постепенно движенията му се поуспокоиха, но той продължаваше упорито да мълчи. После Равна долови някакъв друг пронизителен звук, чиято сила постепенно нарастваше. Можеше да идва само от някой от говорните апарати на ездачите. Този неистов вой правеше всички гневни изблици на Синя раковина да изглеждат като приятелски брътвеж. Звукът излизаше от говорния апарат на Зелено стебло.
Викът стана толкова пронизителен, че причиняваше физическа болка. После премина в накъсан трисквелайн:
— Истина е! О, в името на търговията, Синя раковина, това е истина…
От говорния апарат на Зелено стебло отново се разнесе монотонно виене. Клонките й се затресоха неудържимо, като от време на време се насочваха към Синя раковина. Това сигурно бе нейният начин да гледа с широко отворени от ужас очи. Равна имаше чувството, че наблюдава човешко същество, обзето от истеричен припадък.
Синя раковина вече беше до нея и се опитваше да поправи новия скродер. Клонките на Зелено стебло го отблъснаха и гласът й продължи да нарежда: