— Аз бях поразена от ужас, Синя раковина. Аз бях поразена от ужас, ужасът ме скова. И това не преставаше… — Тя замълча. Синя раковина се вцепени. — Спомням си ясно всичко чак до последните няколко минути. Всичко, което казва Фам, е вярно, любов моя. Ти си верен на нашите принципи, аз съм свидетел на твоята лоялност вече цели двеста години… Но сега тя само те прави уязвим. И теб ще заразят само за миг, както направиха с мен. — Тя продължи да говори все по-бързо и все по-смислено, сякаш вътре в нея се отприщваше бент. Преживените ужаси бяха оставили дълбока диря в паметта й и тя едва сега се отърсваше от ужасния шок. — Аз стоях точно зад теб, помниш ли, Синя раковина? Ти беше толкова погълнат от пазарлъка с кокалените крака, че не забелязваше какво става наоколо. Тогава видях ездачите да се приближават към нас. Зарадвах им се — това беше приятелска среща толкова далеч от дома… После той докосна скродера ми и аз… — Зелено стебло се поколеба. Клонките й отново се затресоха и тя заповтаря като в унес:
— … Поразена от ужас, ужасен страх…
След миг отново си възвърна способността да разсъждава.
— Почувствах се така, сякаш изведнъж бяха присадили в скродера ми чисто нова памет. Съвсем други спомени, различен начин на мислене. Но те датираха отпреди хиляди години. При това не бяха мои. И всичко стана само за миг, за един-единствен миг! Дори не загубих съзнание. Можех да разсъждавам съвсем нормално и помнех всичко, което бях преживяла дотогава.
— А какво стана, когато се опита да се съпротивляваш? — тихо попита Равна.
— Да се съпротивлявам ли?! Скъпа лейди Равна, та аз изобщо не се съпротивлявах. Цялата бях на тяхно разположение. Всъщност не те ме ръководеха, защото също бяха обладани от някаква по-висша сила. Ние се превърнахме в оръдия, които й служат безропотно. Сякаш отдавна бяхме мъртви, но присъствахме на собственото си погребение. Бях способна да убия вас, сър Фам и дори Синя раковина. Знаете, че даже се опитах да го направя и много исках да успея. Вие, хората, говорите за насилие, но нямате представа какво наистина означава насилието… — Последва дълга пауза. — Всъщност не съм съвсем права. На Върха на Отвъдното, в сърцето на Заразата… Сигурно всички, които живеят там, се чувстват по същия начин като мен.
Треперенето не отслабна, но сега движенията на клонките й вече не бяха така безразборни. Връхчетата говореха нещо на нейния роден език и лекичко докосваха Синя раковина.
— … Цялата ни раса, любов моя, също както казва сър Фам.
Синя раковина се спаружи целият и Равна усети в стомаха си същата режеща болка като при новината за рухването на Сяндра Кей. Това беше нейният свят, нейното семейство, целият й живот. Но ударът, който получи Синя раковина, се оказа дори по-лош.
Равна се доближи толкова, че да прокара ръка през клонките на Зелено стебло.
— Фам твърди, че големите скродери са причина за това бедствие.
Капанът беше заложен в тях още преди милиарди години.
— Да, главната причина са скродерите. Този „велик дар“, който ние ездачите толкова много тачим… Те са създадени с единствената цел да бъдем контролирани. Страхувам се обаче, че и ние самите сме доведени до това ниво на развитие със същата цел. За един кратък миг, само с едно докосване до моя скродер аз бях преобразена изцяло. Изведнъж всичко, на което държах дотогава, изгуби смисъл. Ние сме милиарди разумни бомби, пръснати навсякъде из космическото пространство, което останалите мислят за сигурно и безопасно място. Ще бъдем задействани едновременно. Ние сме тайното оръжие на Заразата, особено в Дъното на Отвъдното.
Синя раковина се сгърчи и гласът му излезе писклив и накъсан:
— Значи всичко, което твърди Фам, е истина?
— Не, Синя раковина, не всичко. — Равна си припомни последния безрезултатен сблъсък с Фам. — Той разполага с фактите, но ги тълкува погрешно. Докато вашите скродери не бъдат заразени, вие си оставате нашите приятели, на които се доверих да ме закарат до Дъното.
Синя раковина се отдръпна от нея и махна сърдито. Вместо него отговори Зелено стебло.
— Докато скродерът ни не е заразен… Но нали ти казах колко лесно може да стане това. Беше необходимо само едно докосване, за да се превърна в част от Заразата.
— Така е. Питам се обаче дали е възможно да стане без директен контакт. Възможно ли е да бъдеш заразен, докато четеш новините в Мрежата?
Равна зададе този въпрос със саркастична интонация, но Зелено стебло го прие съвсем сериозно.