Изминаха три дни и Фам се отърси от своето вцепенение. За тревогите му свидетелстваха само новопоявилите се бръчки. Иначе се държеше по-нормално и човешки от напускането на Рилай досега. Той дори помоли Равна отново да покани ездачите при командния пулт.
Фам посочи линиите от ултрасветлинния трафик, очертани ярко върху мониторите. Движението на трите флоти беше като във въображаем комин, чиято дължина стигаше пет светлинни години, а диаметърът му — три. Системите на кораба улавяха само районите с натоварен трафик, където се бяха струпали най-бързите кораби. Всеки от тях оставяше ярка следа върху екраните на „Единак II“.
— Използвал съм червен, син и зелен цвят за обозначаване на корабите и флотата, към която предполагам, че принадлежат.
Най-бързите кораби бяха струпани толкова нагъсто, че образуваха светещо бяло петно върху монитора. От него обаче стърчаха три различни по цвят опашки. Имаше и други инсталирани от Фам маркировки, но веднъж, в пристъп на откровение, той призна, че едва разбира какво обозначават.
— Първата вълна преследвачи — а тя се състои от най-бързите сред бързите — все още е по петите ни.
Синя раковина се намеси плахо:
— Има начин да увеличим още малко скоростта, стига да ми позволите достъп до управлението на кораба. Е, няма да е кой знае какъв напредък, но все пак…
Трябваше да се признае, че Фам поне направи усилие отговорът му да прозвучи любезно.
— Аз обаче мисля за нещо друго, което Равна предложи преди известно време. То винаги присъстваше като резервен вариант, но сега май му е дошло времето.
Равна се приближи още по-близо до главния екран, вперила очи в зелените следи по него. Намираха се в района, където според Новините летяха корабите на Сяндра Кей. „Само това е останало от моите хора.“
— Стотици часове наред се опитват да влязат в бой със Съюза за отбрана.
Очите на Фам срещнаха погледа й.
— Така е — рече тихо той. — Горките нещастници, напълно им приляга името „флотилията на отчаяните“. На тяхно място бих… — Изражението му отново стана хладно и безразлично. — Някой знае ли с какво въоръжение разполагат?
Това си беше риторичен въпрос, но той така или иначе го зададе.
— Ако се съди по коментарите в „По следите на войната“ Сяндра Кей е била подготвена за най-лошото, още откакто Съюзът за отбрана започна да призовава „Смърт на вредителите!“. Управлението за защита на търговията е взело мерки да осигури безопасността им дори в открития космос. Те са пригодили търговските си кораби за отбрана и са ги натоварили с всякакъв вид тамошни оръжия. Въпреки това „По следите на войната“ твърдят, че не са равностоен противник на враговете си, и то само при условие, че Съюзът за отбрана приеме предизвикателството. Единственият пропуск на Сяндра Кей е, че не са очаквали масирана планетарна атака. Когато първите кораби на Съюза за отбрана се появили, нашите тръгнали да ги пресрещнат в открития космос…
— … А в същото време кинетичните бомби ударили право в сърцето на Сяндра Кей.
Така поразиха и сърцето на Равна.
— Да, съюзът сигурно е пуснал тези бомби седмици преди началото на атаката.
Фам се изсмя рязко.
— Ако бях един от капитаните на съюза, сега щях да съм доста неспокоен. Тяхната численост намалява, а тия пригодени за сражение товарни кораби като че ли са доста бързи при тукашните условия… Обзалагам се, че всеки пилот на Сяндра Кей жадува отмъщение, дори това да му коства живота. — Емоцията в гласа на Фам постепенно се стопи. — Хм, няма шанс да унищожат всички кораби от флотата на съюза, камо ли пък тези на Заразата. И дума да не става, че ще ни отърват от нашите преследвачи. Тогава би било напълно безсмислено да…
Погледът му внезапно се спря на Равна.
— Излиза, че дори да не се намесим в събитията, флотата на Сяндра Кей рано или късно ще намери начин да атакува съюзническите кораби и ще се опита да ги изтреби до един.
Равна кимна с глава.