— Изключи това! — Равна нервно се освободи от предпазните колани. Главата й започна да се замайва, макар да беше възможно това да е само паника.
— Все пак това е кораб, пригоден за полети на Дъното! А се оказва, че когато навлизаме в Изостаналата зона, единственото, на което е способен, е да ни предупреди за опасността!
Зелено стебло се примъкна по-близо до нея, като се опитваше да „ходи на пръсти“ по тавана с помощта на връхчета на клоните си.
— Дори дънните кораби не могат да избегнат подобни смущения, лейди Равна.
Фам каза нещо на кораба и изображението върху повечето от екраните се изчисти.
— Дори най-големите бури в Зоните обикновено не се разпростират на територия, по-голяма от няколко светлинни години — продължи Зелено стебло. — Ние сме на двеста светлинни години над териториите на Зоните. Това, което ни засегна, може да бъде единствено исполинско вълнение, за каквото сме чели само в архивите.
Това обаче беше слаба утеха.
— Знаем, че такива неща са се случвали и преди — каза Фам. — А през последните няколко седмици играта съвсем загрубя.
Тоя път той като че ли не изглеждаше особено разтревожен. Ето това вече е нещо ново!
— Така е — съгласи се тя. — Очаквахме забавяне, но не и да попаднем в самата Изостанала зона! — Попаднахме в капан! — Къде е най-близката обитаема звездна система? На десет светлинни години? Или пък на петдесет?
Сега заобикалящият ги мрак придоби нов смисъл, а звездите през прозорците вече не грееха така приветливо, нито внушаваха чувство за сигурност и безопасност. Бяха обкръжени от безкрайно небитие и се движеха в него едва-едва със скоростта на светлината… Живи погребани. Храбростта на Кйет Свенсъндот щеше да отиде на вятъра, а Джефри Олсъндот никога нямаше да бъде спасен.
Ръката на Фам докосна рамото й. Това беше първият физически допир от много време насам.
— Все още можем да стигнем до Света на остриетата. Това е дънен кораб, забрави ли? Не сме хванати в капан. Двигателите на тая машинка са по-добри от всичко, което някога съм имал на разположение в Кюенг Хо! А тогава се смятах за най-бързият и независим човек в цялата Вселена!
Пътешествия, продължавали десетилетия наред, предимно в условията на летаргичен сън. Ето такъв е бил светът на Кюенг Хо, светът от спомените на Фам Нувен!
Фам най-сетне се освободи от непосилното напрежение, което го караше да се разкъсва отвътре. Поне временно. Сега можеше отново да бъде човек.
— Какво ти е толкова смешно? — попита той.
Равна поклати глава.
— Смея се на всички нас. Както и да е, това вече няма значение. — Тя направи няколко бавни и дълбоки вдишвания. — Ето, готово. Сега мисля, че бих могла да разговарям спокойно и разумно. И така, в Зоните има вълнение. Дори по време на буря на него обикновено му трябват хиляди години, за да помръдне на разстояние една светлинна година, а сега внезапно се е разпростряло на двеста светлинни години разстояние. Хм! Това поне е гаранция, че и след милиони години хората ще четат за това извънредно събитие в архивите. Не, благодаря! На мен не ми трябва такава слава… Вярно, знаехме за надигащата се буря, но и през ум не ми е минавало, че ще потънем.
Бяха погребани в тези дълбини, на светлинни години под повърхността.
— Сравнението с морска буря не е точно — включи се Синя раковина. Ездачът все още стоеше в най-отдалечения край на командното табло, където се оттегли след разговора с капитана от Сяндра Кей. Той все още изглеждаше разстроен, въпреки че се опитваше да говори смислено и разумно. В момента Синя раковина изучаваше екрана с навигационните данни и по всичко личеше, че се е задълбочил в записите отпреди вълнението. Той стопира картината, взе дистанционното за навигационните уреди и бавно се затъркаля по тавана към тях. Връхчетата на Зелено стебло лекичко го докоснаха, когато минаваше над нея.
Синя раковина бутна в ръцете на Равна дистанционното и продължи с назидателен тон.
— Дори при голяма морска буря водната повърхност никога не е така мътна като при силните мъртви вълнения отдолу. Последните съобщения в новините отчитат силно раздробена повърхност… Все едно е пяна или пък малки пръски.
Очевидно дори той не можеше да избегне сравнението с морските стихии.
Звездното небе зад прозорците продължаваше да е ясно и тихо. Най-големият шум идваше от корабната вентилационна система. Независимо от привидното спокойствие обаче, те бяха засмукани от водовъртеж. Синя раковина махна с клонче към екрана.
— Само след няколко часа може да сме отново в Отвъдното.
— Какво?
— Ето виж. Картината върху екрана е ориентирана спрямо положението на флагманския кораб от Сяндра Кей, корабът, с който влязохме в директна връзка, и нашите координати. — Трите точки образуваха остроъгълен триъгълник, а тези от корабите на Лименде и Свенсъндот бяха съвсем близо една до друга. — Маркирал съм момента, когато изгубихме контакт. Обърнете внимание — връзката с щаба на Управлението за защита на търговията е прекъсната 150 секунди преди да бъдем засегнати. Съдейки по постъпилия сигнал и настояването да извършим промени в протокола, стигам до заключението, че и двата кораба — нашият и този на Свенсъндот — са били погълнати по едно и също време.
Фам кимна с глава.
— Така е. Най-отдалечените страни последни губят връзка. Това означава, че вълнението се е изместило.
— Правилно!
Синя раковина се протегна от мястото си върху тавана и посочи екрана.
— В момента трите кораба служат като сонди за установяване на параметрите на Зоните според картографските техники. Няма съмнение, че ако отново прегледаме записа на движението ни, той само ще потвърди това заключение.
Равна погледна към екрана. Най-отдалечената точка от триъгълника, с която беше обозначен „Единак II“, сочеше точно в центъра на Галактиката.
— Сякаш има нещо огромно, подобно на голяма скала, което се спуска перпендикулярно на останалата повърхност.
— Отстрани се приближава чудовищна вълна — намеси се Зелено стебло. — Това е още едно доказателство, че вълнението няма да трае дълго.
— Да, обикновено радиалните промени продължават повече. Това нещо тук оставя след себе си широка следа. Би трябвало да минем през него за няколко часа и после отново ще се озовем в Отвъдното.
А там ги чакаше едно надбягване, което трябваше или да спечелят… или да изгубят всичко и завинаги.