— Дори при голяма морска буря водната повърхност никога не е така мътна като при силните мъртви вълнения отдолу. Последните съобщения в новините отчитат силно раздробена повърхност… Все едно е пяна или пък малки пръски.
Очевидно дори той не можеше да избегне сравнението с морските стихии.
Звездното небе зад прозорците продължаваше да е ясно и тихо. Най-големият шум идваше от корабната вентилационна система. Независимо от привидното спокойствие обаче, те бяха засмукани от водовъртеж. Синя раковина махна с клонче към екрана.
— Само след няколко часа може да сме отново в Отвъдното.
— Какво?
— Ето виж. Картината върху екрана е ориентирана спрямо положението на флагманския кораб от Сяндра Кей, корабът, с който влязохме в директна връзка, и нашите координати. — Трите точки образуваха остроъгълен триъгълник, а тези от корабите на Лименде и Свенсъндот бяха съвсем близо една до друга. — Маркирал съм момента, когато изгубихме контакт. Обърнете внимание — връзката с щаба на Управлението за защита на търговията е прекъсната 150 секунди преди да бъдем засегнати. Съдейки по постъпилия сигнал и настояването да извършим промени в протокола, стигам до заключението, че и двата кораба — нашият и този на Свенсъндот — са били погълнати по едно и също време.
Фам кимна с глава.
— Така е. Най-отдалечените страни последни губят връзка. Това означава, че вълнението се е изместило.
— Правилно!
Синя раковина се протегна от мястото си върху тавана и посочи екрана.
— В момента трите кораба служат като сонди за установяване на параметрите на Зоните според картографските техники. Няма съмнение, че ако отново прегледаме записа на движението ни, той само ще потвърди това заключение.
Равна погледна към екрана. Най-отдалечената точка от триъгълника, с която беше обозначен „Единак II“, сочеше точно в центъра на Галактиката.
— Сякаш има нещо огромно, подобно на голяма скала, което се спуска перпендикулярно на останалата повърхност.
— Отстрани се приближава чудовищна вълна — намеси се Зелено стебло. — Това е още едно доказателство, че вълнението няма да трае дълго.
— Да, обикновено радиалните промени продължават повече. Това нещо тук оставя след себе си широка следа. Би трябвало да минем през него за няколко часа и после отново ще се озовем в Отвъдното.
А там ги чакаше едно надбягване, което трябваше или да спечелят… или да изгубят всичко и завинаги.
През първите няколко часа се чувстваха много особено. „Само няколко часа“ — толкова мислеше, че ще трае престоят им в Изостаналата зона Синя раковина. После отново трябваше да се озоват в Отвъдното. И четиримата се навъртаха около командното табло, следейки под око часовника. Всеки премисляше току-що проведения необичаен разговор. Фам стоеше изопнат като тетива. Всеки момент трябваше да се озоват в Отвъдното. Ами после? Ако само няколко кораба са заразени, тогава Свенсъндот все още можеше да организира атаката. Но щеше ли да има изобщо полза от нея? Фам отново и отново преглеждаше записите от движението на флотилиите, проследявайки траекторията на всеки от засечените кораби.
— Само да се измъкнем оттук, само да се измъкнем… Тогава вече знам какво да правя. Нямам представа защо, но виждам стъпка по стъпка всяко наше действие.
Той не можа да обясни нещо повече на своите спътници.
Поне засега нямаше смисъл да пренастройват системите на кораба, което би наложило незабавно преинсталиране на всички програми за управление.
След осем часа обаче се примириха с мисълта, че може би ще престоят в Изостаналата зона цял ден. Вече бяха преровили доста от наличната историческа литература. Дизайнът на „Единак II“ беше пригоден едновременно и за Отвъдното, и за Изостаналата зона, но пренастройката не ставаше автоматично. Под надзора на Синя раковина Фам изключи интелигентните системи, които досега управляваха кораба. Операцията мина без усложнения. Изключение направиха само няколко уреда, които се задействаха с глас, но вече бяха изгубили способността си да проумяват казаното и не разбраха заповедта да се самоизключат.
Преминаването към ръчно управление предизвика у Равна същия смразяващ страх, сякаш бяха изгубили всички двигатели за ултрасветлинна скорост. Представата й за Изостаналата зона като мрачно пространство, осветено от мъждукащи светлини, все още си оставаше фантазия; но че бе царството на слабоумни създания с механични калкулатори май постепенно се превръщаше в реалност. Скоростта на „Единак II“ по пътя им към Дъното постепенно намаляваше, но сега…