Крайчето на едно от влакънцата още стърчеше от устните му. Не болеше повече от ожарването на копривата, която се опита да сдъвче онзи ден. Амдиджефри внимателно огледа раната. Късчето влакно, останало в устната, беше опушено сиво и изглеждаше остро, но крехко. Пръстите на Джефри го измъкнаха внимателно. После главите и на двамата се извиха с почуда към мъхестото кълбо на тавана.
— То наистина расте и като че ли поразява стената под него.
Амди леко докосна окървавената си муцуна.
— Чак сега разбирам защо твоите хора ти казаха да стоиш настрани от него.
— Дали пък да не накараме г-н Стийл да изчегърта стените.
Двамата прекараха два часа в пълзене и изследване на веществото по стената. Сивата плесен беше плъзнала навсякъде, но само на едно място забелязаха няколко цъфтящи туфи. Двамата се надвесиха над тях, докосвайки спорангиите с обвити в части от дрехите си пръсти и лапи. Никой от двамата не искаше да излага на опасност пръст, устна, лапа или нос.
Наблюдението на плесента се оказа най-вълнуващото събитие този следобед; до вечерта не пристигна никакво съобщение от „Единак II“.
На следващия ден времето отново се затопли.
Минаха още две денонощия… А от Равна нямаше ни вест, ни кост.
Лорд Стийл крачеше върху стената над Хълма със звездния кораб. Беше почти полунощ и слънцето висеше под ъгъл от петнайсет градуса над северния хоризонт. В козината му се стичаха струйки пот; това беше най-горещото лято от десет години насам. Сухият вятър духаше без прекъсване вече тринайсето денонощие. Димът от пожарищата около фиордите висеше като кафеникава мъгла и на север, и на юг от замъка. Отначало приеха червеникавия дим като някаква любопитна новост. Но това бе само в началото. Когато пожарът наближи Източните скатове, цялото небе сякаш пламна в алени отблясъци. Пепелта се сипеше отгоре в продължение на денонощия. Единствената миризма наоколо беше на изгоряло. Някои казваха, че това е по-лошо и от мръсния въздух над големите южни градове.
Войниците по стената се отдръпваха като опарени, за да сторят път на лорда. Това не беше само протоколен жест. Те се бояха от Стийл. Очакваха всеки момент да бъдат включени в експеримента с наметките, а грубо скалъпената история на Шрек изобщо не ги успокои.
До Стийл вървеше една самотна част с отличителните знаци на лордовете. Съществото не издаваше никакви звуци от мислене. При това вървеше недопустимо близо до техния Повелител.
Стийл се обърна към единицата:
— Успехът означава да се спазят сроковете в предварителния план. Спомням си как ме учеше на това.
Единицата се обърна към него и изопна шия.
— Доколкото си спомням, думите ми бяха: успехът означава да реагираш адекватно на промените в предварителния план.
Погледът му се отклони от частта на Фленсер и той се втренчи в заревото над южния хоризонт.
— Какви са новините за напредването на Кралицата на дърворезбарите?
— Все още лагерува на пет дни път южно от нас.
— Недопустима небрежност! Чак не мога да повярвам, че те е създала! Вендейшъс се постара, колкото се може да улесни задачата й. Ако го беше послушала, войниците и тяхното оръдие играчка щяха да пристигнат още преди десет дни!
— И според плановете ти досега да са станали на кайма.
— Точно така, при това много преди пристигането на нашите звездни приятели! Вместо това тя се мотае и проваля всичко!
Стийл извървя няколко крачки, подсмихвайки се скришом.
— Крайно време е Вендейшъс най-после да вкара доверчивата си кралица право в мястото за заколение. Това може да промени хода на останалите събития, но… Убеден съм, че битката трябва да стане на изток от тук.
— При Възвишението на Маргръм ли?
— Точно така. Войската на дърворезбарите ще трябва да се събере заедно, докато минава през дефилето. Ще закараме оръдието си там и ще ги притиснем в клисурите при Възвишението. Няма да е никак трудно да ги изтребим до крак. Освен това е достатъчно далече от Хълма на звездния кораб. Дори пришълците да пристигнат по време на сражението, ще успеем да задържим на разстояние едните от другите.
Единицата не отвърна нищо и след известно мълчание Стийл се обърна да я погледне.
— Имаш ли връзка с форскът Ринголит?
— Да, двама от мен са с него в момента.
— Кажи му да прати известие на Вендейшъс. Онзи трябва да убеди кралицата да доведе армията си под Възвишението на Маргръм най-късно след два дни. Чувствай се напълно свободен да изготвиш нашата стратегия — познаваш местността много по-добре от мен. Ще уточним последните детайли, когато и двете армии са заели позиция. — Щеше да е невероятно преживяване да командва и двете страни в една и съща битка! — И още нещо важно — нека Вендейшъс се погрижи човешкото същество на кралицата да умре, при това до едно денонощие!