— Че с какво би могла да ни навреди тя?
— Това е глупав въпрос. — „Особено пък зададен от теб.“ — Не знаем кога Равна и Фам ще пристигнат тук. Докато не ги стиснем здраво в челюстите си, съществото Джоана винаги ще представлява заплаха. Кажи на Вендейшъс убийството да изглежда като злополука, но искам двукракото мъртво на всяка цена!
Фленсер вече беше навсякъде. За такова божествено вездесъщие той мечтаеше още от времето, когато беше под крилото на кралицата. Докато една от неговите части говореше със Стийл, други две бяха в кораба заедно с Амдиджефри, а останалите се промъкваха през рядката горица на север от лагера на дърворезбарите.
Но въздигането до божество искаше своите жертви. От ден на ден обаче болезнените рани от пелерините ставаха по-поносими, а бремето на висше създание — по-неусетно.
Най-много го измъчваше непоносимата жега — не помнеха друг път да е имало такива горещини по земите на север. Радиопелерините бяха не само тежки и го запарваха, но покриваха плътно ушите му. За разлика от другите неудобни облекла обаче, ако свалеше наметката дори само за миг, това означаваше лудост.
Последният експеримент за доказване на неговите божествени възможности трая дванайсет дни. Стана ясно, че е невъзможно да носи постоянно пелерините, затова членовете му се редуваха и всеки ден един от тях сваляше покривалото, къпеше се и сменяше подплатата на дрехата. Тогава за Фленсер настъпваше временно умопомрачение. В тези пропадания слабоволевата Тайратект се възползваше от неговото състояние и се опитваше отново да наложи своето превъзходство в глутницата. Но усилията й всеки път оставаха без успех.
Вярно е, съществуваха четворки с напълно нормален разум, но това не се отнасяше до Фленсер/Тайратект. За тяхната глутница къпането и преобличането всеки път се извършваше като в мъгла, полусъзнателно.
Фленсер се усмихна. Едно от големите му предимства беше, че никой от околните не можеше да разбере какво се случва с неговите отсъстващи части. Фленсер вече беше овладял доста хватки. Ако е достатъчно внимателен, скоро отново щеше да управлява владенията си като в доброто старо време. Но играта беше твърде опасна, а и пелерините криеха постоянна заплаха. Ако не бяха постоянно изложени на слънце, след няколко часа енергията им се губеше и частта, която носеше такава наметка, се оказваше напълно откъсната от глутницата. Още по-неприятен беше проблемът със Статиката — думата беше от езика на буболечките. Вторият комплект пелерини уби глутницата, избрана да го изпробва. Дори звездните хора не бяха сигурни какво е причинило смъртта, а говореха за някакви „смущения“.
Досега на Фленсер не му се беше налагало да се справя с подобни трудности и „смущения“. Но понякога по време на дългите си пътешествия с Ранголит или когато енергията на някоя от пелерините спаднеше, той чуваше в главата си непоносимо пищене. Можеше да се сравни единствено със смесването на десетина глутници една в друга. Но тогава пък на Тайратект май й харесваше. Тя се съвземаше от объркването и притеснението си и безсилната й злоба повличаше Фленсер. През останалото време обаче само надничаше иззад неговото съзнание. След случая със Статиката обаче положението се влоши — веднъж тя дори контролираше цялата глутница в продължение на цяло денонощие. Ако успееше да изкара една година без крайни кризисни ситуации, тогава Фленсер можеше да се справи с Тай, Ра и Тект като ги ампутира успешно. По всичко личеше обаче, че няма да се размине без убийството на Тект — онзи с белите връхчета на ушите. Той не беше много умен, но като че ли се явяваше главатар на триото. Успееше ли да извърши подмяната и да си намери подходящи нови части, Фленсер можеше да стане дори по-велик отколкото преди клането пред Парламента. Но поне засега трябваше да отложи промените — хирургията на собствената душа беше страховито предизвикателство дори за самия Повелител.
Тогава действай предпазливо, много предпазливо. Грижи се пелерините да са винаги добре заредени, не предприемай прекалено дълги пътувания и не позволявай на никой да заподозре истинските ти кроежи.