… Гората с разузнавачите на Ранголит. Групата им се катереше по склона близо десет минути. Останалите нямаха неговата тежка екипировка и бяха свикнали с подобни преходи. Двете части от Фленсер обаче все повече забавяха темпото и бяха последни в редицата.
Ранголит беше открил най-доброто място за наблюдателен пост. Палатките бяха опънати в плитка долчинка близо до брега на неголямо езеро. Стотина метра по-нагоре голяма пряспа неразтопен сняг ги прикриваше от недоброжелателни погледи, подхранваше езерото и поддържаше въздуха постоянно свеж и хладен. Палатките не можеха да бъдат забелязани отдолу. За сметка на това лагерът беше на такова място, че от него се откриваше прекрасна гледка във всички посоки.
Щом видя Фленсер, Ранголит застана мирно, но в погледа му нямаше страх. Като повечето стари разузнавачи, той не беше травматизиран от ужасите в подземията на замъка. Освен това Фленсер се постара помежду им да се установи дух на взаимно уважение и разбирателство.
— Кога отново ще се видиш с Промитата глава?
Това беше прозвището на Вендейшъс.
— Малко след пладне. Не е пропускал среща от четири дни насам. Южняците явно са се настанили много удобно долу и не мислят да се помръдват.
— Това скоро ще се промени.
И Фленсер повтори заповедите на Стийл към Вендейшъс. Говореше твърдо. Старият воин в него усещаше, че скоро предстои решителната битка.
— Я гледай ти! Значи искате да съсредоточите всичко при Възвишението на Маргръм и за по-малко от два… Както и да е. По-добре да не знам.
Фленсер настръхна под наметката. Все пак всяко приятелство трябва да си има граници. Ранголит имаше основание да се държи така, но май беше по-добре, когато всичко свърши, той да се превърне в нещо по-малко… фамилиарно.
— Това ли е всичко, милорд?
— Да… Не! — Фленсер потръпна от изненада. Лошото на тия пелерини беше, че понякога му пречеха да помни разни неща. В името на Великата глутница, само това не! Отново в него се надигаше Тайратект. Стийл беше заповядал убийството на човешкото същество при кралицата на дърворезбарите. И най-малката подробност беше уточнена, мотивите за подобно действие бяха железни, но…
Фленсер при Стийл разтърси гневно глава и челюстта му зловещо изтрака.
— Какво има? — попита Стийл. Той показваше видимо задоволство всеки път, щом забележеше мъките на Фленсер под радиопелерината.
— Нищо, милорд, само лек удар на Статиката.
В действителност нямаше никаква Статика, а по-скоро Фленсер чувстваше как се разпада на части. Какво ли даваше на другата такава неподозирана сила?
Фленсер при Амдиджефри започна да отваря и затваря уста като риба на сухо. Децата отскочиха от него с разширени от ужас очи.
— Всичко е наред — каза сурово той, макар телата на двете му части да се блъскаха една в друга.
… Наистина имаше редица разумни доводи да държат Джоана Олсъндот жива. В по-далечно бъдеще това щеше да им осигури предаността на Джефри. Пък и тя можеше да се превърне в скрит съюзник на Фленсер сред човешките същества. Можеше да разиграе мнимата смърт на двукракото за пред Стийл, а после… Не. Не. Не! Фленсер успя да се овладее и потисна съмненията в себе си. Тайратект беше усвоила до съвършенство всички трикове, които той някога използваше срещу нея. Сега се опитваше да ги прилага върху него. „Няма да ме подмамиш толкова лесно. Аз съм царят на лъжите, виртуоз в измамата и манипулацията.“
Малко след това тя възобнови атаката си. Второто нападение беше толкова ожесточено, че напълно разстрои мисленето на глутницата.
Сега всичките му части издаваха слаби нечленоразделни звуци. Лорд Стийл подскачаше около него и не знаеше да се смее ли или сериозно да се разтревожи. Ранголит захласнато се пулеше насреща му. Двете деца предпазливо се примъкнаха и го докоснаха.
— Ранен ли си? Ранен ли си?
Човешкото същество провря тези свои забележителни ръце под наметката и поглади лекичко окървавената му козина. Светът сякаш избухна около него.
— Не, не прави така. Това може да го нарани още повече! — разнесе се гласът на Амди.
Малките муцунки на кутретата се протегнаха напред, опитвайки се отново да пристегнат пелерината.
Фленсер усещаше как го обзема безпаметство. Последната атака на Тайратект беше явна и безмилостна. Този път тя не се опита незабелязано да промени мнението му или да използва други коварни ходове…