— Благодаря ти за храната! Много ти благодаря! — Муцуните взеха да се навират в ръцете й. Преди да посегне към количката с притоплена храна, тя почеса всяка от главите зад ушите. Две тутакси се навряха в купичките, но третата част приседна на задните си хълбоци и започна да бърбори.
— Чух, че скоро ще се бием.
„За теб вече всичко приключи.“
— Да, ще минем през пресъхналото дере, което е на изток оттук.
— О, о! — възкликна инвалидът. — О! О! Това е лошо! Лошо вижда, няма контрол, плаши се от засада. — Вероятно останките все още пазеха някакъв спомен от предишните си военни умения. Джоана обаче не би могла да му обясни защо Вендейшъс избра точно този път.
— Не се безпокой, всичко ще бъде наред.
— Сигурна ли си? Обещаваш ли?
Джоана се усмихна мило на останките от една наистина умна и приятна по характер глутница.
— Да, обещавам ти.
— Ах-ах-ах… Добре тогава.
След това и трите части навряха муцуни в съдовете с храна. Този наистина беше късметлия — все още проявяваше интерес към случващото се около него, освен това бе съхранил детския си ентусиазъм. Пилигрима й обясни, че останки като тези биха могли лесно да се възстановят след преживяното нещастие, ако внимателно ги подготвят да приемат едно-две кутрета в глутницата си.
Полевата болница наистина беше доста странно място. Само преди година Джоана щеше да се ужаси от вида й. Дори сега все още не можеше да възприеме ранените така, както те изглеждаха на останалите Остриета. Момичето се загледа в грубите палатки, пръснати из гората. По всичко личеше, че това е болница. Хирурзите се опитваха с всички сили да спасят, колкото се може повече пострадали. Похватите им обаче бяха доста брутални — жестоко рязане и шиене, което се извършваше без упойка. В това отношение медицината на Остриетата много напомняше методите на средновековните лечители от човешката раса, за които бе изгледала доста материали в Компютъра.
Читирате беше на поста си и наблюдаваше зорко, както и се очакваше от него. Въпреки това се чувстваше ужасно притеснен и напрегнат. През цялото време гледаше една от неговите глави да следи подобното на буболечка двукрако същество. Поведението му не би трябвало да предизвика никакво подозрение, защото точно това му беше работа. Дългът му повеляваше да охранява точно тук, а това означава да държи под око всичко наоколо. Той нервно прехвърли арбалета от едната част в друга. Оставаха само няколко минути…
Читирате обиколи още веднъж полевата болница. Нарядът му се оказа един от най-леките. Горският гъстак наоколо стоеше непокътнат, но почти всички дървета надолу по течението на реката бяха унищожени от пожарите, предизвикани от невижданата суша. Близо до водата земята беше обрасла с мек мъх. Нямаше никакъв риск в лапите му да се забие трън или бодил. Охраната на полевата болница приличаше по-скоро на разходка из парковете на кралицата. Само на няколкостотин метра по-надолу обаче кипеше усилен труд — другарите му събираха лагера и товареха всичко по каручките.
Стражникът обърна три чифта очи към буболечкоподобното същество. Това последно задължение беше сред най-рискованите задачи, които му бяха поставяли. Само си отваряй очите на четири, приятел. Вендейшъс нямаше да стане онова, което е, ако не си опичаше добре работата. Читирате стана свидетел на случилото се с оная любопитната гага от Изтока, която се опита да се набърка в работите на неговия шеф.
Мътните да го вземат, това двукрако много се бавеше! Мърмореше нещо на оня единак вече цели пет минути! Всеки нормален дърворезбар би си помислил, че извънземното постоянно прави секс с тези нещастници. Е, затова пък съвсем скоро щеше да си плати за тая недопустима фамилиарност. Той опъна тетивата, но после разколебан отпусна арбалета. Нещастен случай, да прилича на нещастен случай. Трябваше да го направи така, че да изглежда наистина като злополука.
Аха, най-после двукракото прибра купичките с вода и храна и ги върна обратно в количката. Читирате се промъкна незабелязано покрай оградата на кошарата и застана така, че дуото Кратци да може ясно да го вижда. Тази останка всъщност трябваше да извърши убийството.
Преди да изгуби своята част Нисинари, Кратцинисинари беше пехотинец от армията на кралицата. Само допреди няколко дни той изобщо нямаше работа с шефа на охраната. Но затова пък всички го познаваха като мръсно копеле — глутницата му винаги беше готова да се бие до смърт за най-малката дреболия. А двойките обикновено още по-лесно се поддават на манипулация. Шефът твърдеше, че Кратци е подготвен за задачата и прилича на капан, който само чака сгоден случай да щракне със смъртоносните си челюсти. Всичко, което се искаше от Читирате, бе да подаде уговорения сигнал. Тогава дуото щеше да разкъса тази чуждоземна буболечка на дребни късчета. Очакваше се това да предизвика голям хаос. Естествено, Читирате щеше да се яви веднага на местопроизшествието — бдителната охрана, която се притича на помощ още при първия подозрителен шум. Тогава спокойно и с пълно основание можеше да прониже главите на Кратци със своите стрели… За нещастие обаче щеше да е твърде късно да спаси живота на двукракото.