Човешкото същество тромаво помъкна количката с храната през възлестите корени и ниските храсти към Кратци — нейния следващ пациент. Дуото се надигна в кошарата си и занарежда някакви объркани приветствия, чийто смисъл дори Читирате не можеше да схване. Някъде дълбоко под приветливата му външност обаче клокочеше необуздан гняв, който щеше да завърши с убийство. Както се и очакваше, буболечката нищо не заподозря. Тя спокойно спря количката и взе да пълни купичките с храна и вода. През цялото време не спираше да говори на двойката пред себе си. Когато се наведе да остави паничките на земята обаче…
Читирате взе мигновено решение сам да стреля по буболечката, ако Кратци не успее да я убие с първия удар. После щеше да се закълне, че е било нещастен случай. Той съвсем искрено мразеше двукракото. Инстинктивно усещаше, че тази буболечка рано или късно ще им навлече някакво нещастие. При това беше толкова висока и се движеше по някакъв свръхестествен начин. Читирате вече знаеше, че е по-уязвима, от която и да е глутница. И въпреки това си беше доста страшничко да мисли за това единично животно като за умен и опасен враг.
Стражникът отхвърли изкусителната мисъл сам да убие Джоана също така несъзнателно, както тя се беше появила в главата му. Нямаше смисъл да гадае какво би му се случило, дори да повярваха на неговата версия за нещастен случай. Не, благодаря, днес нямаше намерение да проявява, какъвто и да е алтруизъм. Челюстите и ноктите на Кратци трябваше сами да свършат мръсната работа.
Една от главите на Кратци гледаше точно към мястото, където стоеше Читирате. В същото време буболечката се извърна от количката и посегна да постави купичките на земята…
— Ей, Джоана, как се справяш?
Джоана вдигна поглед от количката и видя Перегрин Уиккукракрана да се приближава към нея. Опитваше се да стои на такова разстояние, че да не разстрои и без това обърканите мисли на ранените. Пазачът се отдръпна бързо и застана почтително настрани.
— Доста добре — отвърна тя. — Познаваш ли онзи на двете колела? Днес похапна малко.
— Браво! Мислех си за него и за тройката в другия край на лазарета.
— Раненият лекар ли?
— Да. И трите оцелели части на Трелелак са женски. Заслушах се в мислите им и… — Разясненията на Пилигрима бяха направени на безупречен самнорск, но въпреки това тя не можа да схване нищо. Успя само да разбере, че тъй като Блеки е мъжкар, то женската тройка съвсем скоро щеше да се сдобие с кутрета, които да я превърнат отново в завършена глутница. Всичко останало бяха някакви неразбираеми изрази.
Най-сетне тя му направи знак да млъкне.
— Добре тогава, ще опитаме да ги свържем веднага щом нахраня и останалите.
Две от главите на Пилигрима наостриха уши за долитащите от по-далечните краища на болницата звуци.
— Понякога става нещо много странно. Не мога да го обясня точно, но… Всички останки изведнъж започват да гледат към теб. Това е твърде необичайно. Чувстваш ли го?
Джоана сви рамене.
— Не.
И приклекна, за да постави купата и канчето пред поредния си пациент — двойката Кратци. Той целият се тресеше от нетърпение, макар че разговорът с Пилигрима не стана причина да се забави вечерната му дажба. С ъгъла на окото си Джоана забеляза как стражникът прави някакви странни движения, сякаш загребва въздуха с две от главите си, а после…
Канчетата я блъснаха в гърдите като два огромни юмрука. Джоана падна на земята и двете кучета се озоваха върху нея. Тя вдигна окървавени ръце, опитвайки се да се предпази от щракащите челюсти и острите нокти.
В мига, в който Читирате даде сигнала, двете части на Кратци се хвърлиха в атака, но се сблъскаха помежду си и почти случайно събориха буболечката на земята. Челюстите и ноктите им пореха въздуха и нараняваха себе си почти толкова често, колкото и двукракото. За момент Читирате не можа да помръдне от изненада. Тя можеше да се отърве! После се опомни и прескочи оградата, като в същото време вадеше стрела и я нагласяваше в арбалета. Ако не уцелеше с първия изстрел, Кратци можеше и да успее да я направи на парчета…