Перегрин Уиккукракрана стоеше край количката с храна, недалеч от него стърчеше и Читирате. Пилигрима се беше надвесил над двукракото, което лежеше насред останки като след истинска касапница. В името на глутницата на всички клетници, какво се беше случило?! Наоколо имаше твърде много кръв, която не би могла да изтече само от тялото на двукракото.
— Всички с изключение на лекарите да се отдръпнат назад! — изрева Вендейшъс към войниците, струпани покрай оградата. После се приближи, като се държеше встрани от най-шумните пациенти. По телата личаха съвсем пресни рани, а върху светлите стебла на някои от околните дървета имаше петна засъхнала кръв. Нещо в неговия план явно се беше провалило.
Скрупило успя първи да се добере до местопроизшествието и спря само на няколко метра от Пилигрима. Повечето от неговите части се взираха към мястото, заобиколено от Уиккукракрана.
— Това е Джоана! Джоана!
За миг Вендейшъс помисли, че този глупак се кани да се прехвърли през оградата на кошарката.
— Според мен тя е добре, Скрупило — чу се гласът на Уиккукракрана. — Тъкмо хранеше една от двойките, когато тя полудя и се нахвърли срещу нея.
Един от лекарите надигна глава от окървавените трупове. Имаше три мъртви тела и ужасно много кръв.
— Чудя се какво ли е направила, за да го предизвика.
— Нищо, повярвай ми! Но когато падна на земята, всички болни се втурнаха насам подир ей това нещо тук — и той посочи с нос към неидентифицираното тяло.
Вендейшъс се обърна към Читирате, но в същия момент забеляза, че кралицата се приближава към него.
— Ти какво ще ни разкажеш, войниче? — попита Вендейшъс строго.
„Гледай да не се издъниш, Читирате!“
— С-с-с-тана точно както го описа Пилигрима, милорд. Никога не съм виждал нещо подобно.
Явно случката наистина го беше разтърсила.
Вендейшъс се приближи още малко към Пилигрима.
— Ще ми позволиш ли да разгледам по-отблизо, Пилигриме?
Уиккукракрана се поколеба. Той внимателно душеше момичето, изследвайки тялото му за рани, които се нуждаят от първа помощ. После Джоана лекичко му кимна и той се отдръпна.
Вендейшъс пристъпи напред — олицетворение на деловата загриженост. Вътрешно обаче се разкъсваше от ярост. Той също не беше чувал за нещо подобно. Но дори и цялата болница да се надигне в нейна защита, тя пак би трябвало да е вече мъртва. Двойката Кратци само за секунда можеше да й разкъса гърлото. Досега планът му изглеждаше непоклатим, дори подчинените му глупаци да се издънеха в нещо. И в този случай провалът нямаше да му навлече неприятни последици, но той вече се досещаше какво не е било наред. Човешкото същество поддържаше връзка с пациентите вече дни наред, в това число и с Кратци. Нито един от лекарите на Остриетата не би могъл да ги доближи и докосне, както го правеше двукракото. Дори някои напълно нормални глутници усещаха върху себе си ефект от това поведение. За останките пък трябва да е било направо поразително преживяване. Някъде дълбоко в подсъзнанието си те бяха приели извънземното като част от самите себе си.
Вендейшъс заобиколи двукракото от три страни, но нито за миг не забравяше, че в него са вперени очите на петдесетина глутници. Много малко от изтеклата кръв беше от двукракото. Раните по врата и ръцете й бяха дълги, но плитки — почти случайни одрасквания. Явно в последния момент Кратци беше изгубил самообладание, приемайки човешкото същество като част от своята глутница. Но дори тогава едно точно замахване с ноктите би прерязало гърлото на момичето.
Вендейшъс набързо прецени какви са възможностите да я остави на лечение под охраната на своите хора. Това свърши добра работа в случая с Книжовника, но сега би било много рисковано. Пилигрима продължаваше да души лицето на Джоана. Той щеше да стане ужасно подозрителен, ако в състоянието й „възникнат внезапни усложнения“. Не. Явно понякога и най-добрите планове се провалят. Приеми това като полезен опит за бъдещите операции. Той се усмихна на момичето и заговори на самнорск:
— Ти си в безопасност. — „Поне засега, за съжаление.“
Главата на човешкото същество се извърна към него, но очите му бяха насочени към Читирате.
Скрупило нервно се разхождаше покрай оградата. Стигна толкова близо до Читирате и Пилигрима, че двамата отскочиха назад.
— Няма да оставя това да се размине току-така! — високо извика артилеристът. — Нашата най-важна личност да бъде нападната посред бял ден! Това намирисва на вражеска атака!