„Странно, само преди година Пилигрима и Книжовника пак ме влачеха нанякъде, а аз бях дори по-тежко ранена от сега. Всичко около мен всяваше ужас, а най-вече те двамата.“ А ето че сега се зарадва на Перегрин както не се бе радвала на никое друго живо същество. Дори Белязаното чело, което крачеше близо до нея, вече й вдъхваше чувство за сигурност.
Ужасът й постепенно отмина. Остана само гневът — също толкова силен като преди година, но този път много по-обоснован. Тя добре си даваше сметка какво се беше случило преди малко — участниците в схватката не бяха непознати един за друг и не ставаше дума за случайно убийство. След всички предателства на Вендейшъс, след всички тези убийства и опитът тя да бъде премахната… Но сега най-сетне можеше да бъде свободна! Пилигрима и кралицата сигурно бяха пропуснали тази подробност!
— Той е убил Книжовника, Перегрин. Убил е Джакерамафан… — Насякъл е Книжовника на парчета, после е преследвал последната му оцеляла част и я е убил под носа ни. — А сега кралицата има намерение да го пусне по живо, по здраво, просто ей така? Как може да допусне подобно нещо? Как ще позволиш това?
Сълзите отново я задавиха.
— Тихо, тихо.
Две от главите на Перегрин се надвесиха над нея. Те я погледаха известно време, после нервно се извърнаха. Тя протегна ръка и докосна плюшената козина. Пилигрима цял се тресеше! Един от глутницата се наведе още по-ниско; гласът му изобщо не звучеше самоуверено.
— Нямам представа какво ще направи кралицата, Джоана. Тя изобщо не знае какво става.
— Как…
— Пет! — Гласът му по-скоро напомняше недоловимо жужене в главата й. — Неговите хора все още ни виждат. При това има опасност скоро да се досети каква е истината… Засега само ние двамата с теб я знаем. Не мисля, че останалите дори подозират нещо.
— А онази глутница, която си е признала всичко?
— Блъфирах! През целия си живот постоянно съм рискувал, а онова, което двамата с Книжовника направихме край твоя звезден кораб, беше върхът на безразсъдството… След като Вендейшъс те отмъкна, аз се замислих. Сам се убедих, че не си чак толкова зле ранена. Случилото се много приличаше на онова, което стана с Книжовника, но нямах никакви доказателства.
— И не си казал на никого?
— Не. Оказах се същия глупак като бедния Джакерамафан, нали? — Главите му се озърнаха на всички страни. — Ако наистина бях прав, той трябваше да те убие незабавно. Толкова ме беше страх, че идвам твърде късно!
И щеше наистина да закъснееш, ако Вендейшъс не беше чудовището, за каквото го мисля.
— Както и да е. Аз научих истината също като бедния Книжовник — съвсем случайно. Но ако успеем да преминем по-бързо през следващите седемдесет метра, няма да свършим като него. И всичко, което си мисля за Вендейшъс, ще се окаже истина!
Тя потупа най-близката от частите му и погледна назад. Малката хижа и стражите около нея бяха потънали в гората.
… А Джефри беше жив!
Код: 0
(95 кодирани пратки бяха отхвърлени)
Получател: „Олвира“
Език: От трейдиск на трисквелайн
Подател: Зонографът Ейдолон
(Кооптация или религиозен орден от Средното ниво на Отвъдното, поддържан чрез доброволна лепта от няколко хиляди цивилизации на Дъното, повечето от които са заплашени от поглъщане.)
Тема: Преработеният и допълнен с последни данни бюлетин за развитието на вълнението. Тревога!
Разпространение чрез:
Дискусионна група „Членовете на «Зонограф Ейдолон»“
Дискусионна група „Зонометрика“
Дискусионна група „Бедствия и катастрофи“, с подгрупа „Корабоплаване“
Дискусионна група „Тревога“
Дата: 1087892301 секунди от Началото на измервания номер 23911 по системата на Ейдолон (66.91 дни от падането на Сяндра Кей)
Ключови фрази: Извънредно събитие по галактическата скала, свръхсветило, известие за приемане на извънредни благотворителни помощи
Съдържание на посланието:
(Моля, добавете своите точни времеви координати във всеки от отговорите)
Ако сте получили това съобщение, то сигурно вече ви е известно, че чудовищното вълнение вече утихва. Новата повърхност на Зоните се очертава като устойчива пяна с ниска дименция (между 2.1 и 2.3). Най-малко пет цивилизации не могат да се измъкнат от тази нова конфигурация. Трийсет съвсем нови слънчеви системи попаднаха в Отвъдното. (Абонатите могат да намерят пълни и подробни данни в кодираното съобщение, което следва този бюлетин.) Тези промени отговарят на измененията, които обикновено се извършват на всеки две години по повърхността на цялата Изостанала зона в Галактиката. Вълнението продължи по-малко от двеста часа и обхвана по-малко от една хилядна на споменатата повърхност.