Тироле и Глимфреле се трудиха часове наред, за да възстановят връзката с останалите от флотата и да разберат колко са загиналите и кои са били спасени. Пет от корабите бяха неподвижни, но на борда им имаше оцелели. За други съдове се знаеха приблизителните координати на мястото, където са били ударени. Свенсъндот нареди всички совалки на оцелелите да бъдат пратени, за да открият останките на разрушените кораби.
Директната схватка с вражеската флота се беше оказала тежко изпитание за повечето му бойци. Затова пък последиците не се различаваха особено, от която и да е война на повърхността на планета. Само дето останките летяха пръснати на трилиони пъти по-голяма площ.
Най-сетне периодът на горчиви констатации и чудодейни находки за все още работещи системи приключи. Всички командири на кораби от Сяндра Кей се включиха едновременно към канала за връзка, за да обсъдят действията си в най-близко бъдеще. Колкото по-бързо осъзнаеха сериозността на ситуацията, толкова по-добре щеше да бъде и за Сяндра Кей, и за флотата на Аниара. Почти през цялото време на конференцията присъстваше и един нов участник — „Единак II“. Равна Бергсъндот мълчаливо наблюдаваше развоя на дискусията. „Божиите останки“ не се виждаха никъде около нея.
— Какво да правим оттук нататък? — започна Йохана Хоугън. — Проклетите пеперуди отдавна са далеч от тук.
— Сигурни ли сме, че всички оцелели са спасени? — попита Йън Тренглетс.
Свенсъндот успя да възпре навреме някои гневни отговори. Капитанът на „Транс“ беше станал рекордьор по поразени цели в битката, но също така изгуби и много от своите приятели. До края на живота си Йън Тренглетс нямаше да се отърве от кошмарните видения как корабите с най-близките му хора бавно изчезват в космическия мрак.
— Проверихме всички останки, дори и следите на онези, които просто са се изпарили — Хоугън се опитваше да се изразява, колкото се може по-деликатно. — Сега въпросът е какво ще правим занапред.
Равна прочисти гърлото си.
— Дами и господа, в случай че…
Тренглетс се извърна към нея. Цялата му болка изведнъж избълва в неудържим гняв.
— Не сме ти никакви господа, кучко! Да не се мислиш за някаква принцеса, за която сме готови да измрем с песен на уста?! Заслужаваш да те изпепелим, та и помен да не остане от теб и от твоя кораб!
Жената потръпна пред тази сляпа омраза.
— Аз…
— Ти ни подмами в тази самоубийствена схватка — продължаваше да крещи Тренглетс. — Ти ни накара да атакуваме някакви второстепенни цели. А после се измъкна настрана и само ни гледаше как измираме. Заразата се е загнездила в теб и ни дебне, както котка — мишката. Само ако беше променила с едно деление курса си, можеше да я отклониш от нас.
— Съмнявам се, че това би помогнало, сър. Заразата се интересува точно от мястото, накъдето сме тръгнали.
Слънчевата система на няколко десетки светлинни години оттук. Бегълците щяха да пристигнат в крайната точка на пътуването си само няколко дни преди своите преследвачи.
Йо Хоугън сви рамене.
— Би трябвало да си давате сметка докъде доведе безумният военен план на вашия приятел. Ако бяхме атакували според нашия план, сега от врага да са останали само жалки останки. Тогава дори да беше продължил преследването, ние можехме да ви защитим в този ваш… Свят на остриетата. — Тя сякаш изпробва как звучи в нейната уста това странно име, чудейки се какво ли означава. — Но сега няма сила, която да ме накара да ги преследвам чак дотам. Дори онова, което е останало от вражеската армия, може да ни помете като перце. — Тя се обърна към изображението на Свенсъндот. Кйет се насили да отвърне на погледа й. Независимо от упреците срещу „Единак II“, именно той, полковник Кйет Свенсъндот, убеди сънародниците си да послушат съвета им. Жертвата на Аниара беше напълно безсмислена и той се чудеше как така Хоугън, Тренглетс и останалите все още продължават да му говорят. — Предлагам да продължим съвещанието малко по-късно. Среща след хиляда секунди. Съгласен ли си Кйет?
— Ще бъда готов.
— Добре тогава.
Йо прекъсна връзката, без да каже нищо повече. След миг и другите командири изчезнаха от линията. Останаха само Свенсъндот, двамата дирокими и Равна Бергсъндот, която ги наблюдаваше от екрана.
Най-накрая Бергсъндот наруши мълчанието.
— Когато бях малко момиченце и живеех на Херт, често си играехме на терористи и техните преследвачи от Управлението за защита на търговията. Често съм си мечтала смелчаците от вашата компания някой път да ме спасят от лапите на смъртта.