Двамата поговориха още няколко минути. Глимфреле и Тироле също се включваха от време на време в разговора.
Всички те неволно се бяха озовали в центъра на фатални събития. И както обикновено се случва, когато са намесени Силите, никой не знаеше със сигурност какво точно става. Нито пък какъв ще е крайният резултат от техните усилия.
— До срещата с „Линснар“ остават двеста секунди — прозвуча автоматичният глас от корабната система.
Равна също го чу и кимна. После вдигна ръка.
— На добър час, Кйет Свенсъндот, Тироле и Глимфреле.
Дирокимите изсвирукаха своя обичаен сигнал за сбогуване, а Свенсъндот също й помаха с ръка. Мониторът с лицето на Равна Бергсъндот угасна.
… До края на живота си Кйет Свенсъндот помнеше нейните черти до най-малката подробност. С течение на времето обаче те постепенно започнаха да се сливат с образа на Олвира.
Част трета
Тридесет и седем
— Светът на остриетата, Фам! Мога да го видя!
Главният екран показваше реална гледка от звездната система, в която навлизаха. Слънцето беше на по-малко от двеста милиона километра и лъчите му осветяваха командното табло. Местоположението на известните за тях планети, по които можеха да се ориентират, беше отбелязано на мониторите с просветващи червени стрелки. Едно от небесните тела обаче — само на двайсет милиона километра! — беше маркирано със специален надпис „населен свят“. Е, тъй като излизаха почти на сляпо от поредния скок в пространството, това попадение не беше чак толкова лошо.
Фам не отговори, а само хвърли бегъл поглед натам, където показваше Равна. Видът му беше такъв, сякаш данните върху монитора будеха съмнение.
След битката със Заразата нещо сякаш се пречупи в него. Дотогава той се доверяваше сляпо на божиите останки в себе си. Но изходът от схватката и неговото подчинено състояние пред завещаното му от Древния окончателно го объркаха и смутиха. Оттогава Фам се отдръпна настрана и се затвори в себе си. Освен това стана още по-подозрителен към Синя раковина и Зелено стебло. Отнасяше се с тях така, сякаш бяха по-голямо зло дори от настъпващите по петите им кораби.
— Мътните да го вземат — изръмжа най-накрая. — Виж средната скорост!
Седемдесет километра в секунда.
Нямаше да е особено трудно да определят курса, но…
— Ще ни е нужно време да нагодим скоростта с местните условия, сър Фам.
Втренченият поглед на Фам се отклони към Синя раковина.
— Уточнихме този въпрос с местните още преди три седмици, не помниш ли? При това ти вече включи ракетните двигатели за корекция на курса.
— А вие внимателно контролирахте работата ми, сър Фам. Предполагам, че пак е някакъв технически дефект в навигационната система… Въпреки че не очаквах да имаме проблеми с балистиката.
Нещо обаче не беше както трябва — тия седемдесет километра в секунда объркваха всички предварителни планове. Синя раковина се отправи към следващия участък на командното табло.
— Вероятно е технически проблем — продължи Фам. — А сега искам да се махнеш от пулта за управление, Синя раковина.
— Но аз ще ви бъда полезен! Ние трябва да се свържем с Джефри на всяка цена, отново да коригираме скоростта и…
— Махни се от контролното табло, Синя раковина. Отсега нататък няма да имам време да ви дебна постоянно.
Фам се хвърли към ездача, но Равна се изпречи пред него, застанала само на педя от Синя раковина. Тя раздели с тялото си двамата противници и заговори бързо:
— Всичко е наред, Фам, той вече си тръгва.
В същото време прокарваше ръка през неистово вибриращите клонки на Синя раковина. След миг той клюмна.
— Ето, отивам си, отивам си.
Равна продължи да го поглажда окуражително и да препречва пътя на Фам към него, докато ездачът не напусна помещението.
Когато останаха сами, тя се обърна към Фам.
— Наистина ли смяташ, че това е технически проблем в навигацията, Фам?