Кралицата отправи поглед към Вендейшъс през покритото с шатри поле. Неговата глутница беше прикрита наполовина от звукоизолиращите прегради. Въпреки това можеше да се види, че той не е така самодоволен и наперен като преди. Кръстосаният разпит можеше да обърка и смути дори някой по-самонадеян от него. Той си даваше сметка, че оцеляването му зависи единствено от това дали ще спази своята част от уговорката. Мисълта, че Вендейшъс ще продължи да тъпче земята, след като е избил и предал толкова много свои събратя, я отвращаваше. Кралицата изведнъж осъзна, че две от нейните части са обзети от ярост и ръмжейки са оголили зъби. Кутретата й стояха свити като пред някаква невидима заплаха.
Въпреки всичко честта й повеляваше да спази обещанието си пред Вендейшъс. Може пък да си струваше цената. Той имаше само бегла представа за секретите на Стийл; затова пък познаваше неговата тактика по-добре от всеки друг сред дърворезбарите. Най-ценното в сделката бе, че Стийл изобщо не подозираше за нея. Вендейшъс знаеше точно къде се крият фленсериерите и колко са на брой. Хората на Стийл разчитаха твърде много на супероръжията си и високопоставения предател в редиците на врага.
Дърворезбарите ги нападнаха изненадващо и удържаха пълна победа. А сега кралицата разполагаше с няколко прекрасни оръдия.
Дори в момента иззад хълмовете се чуваше грохотът на пленените оръдия, насочени срещу позициите на своите създатели. При това стреляха с барута на фленсериерите, който техните артилеристи така любезно им бяха предоставили. Вендейшъс-предателят й струваше скъпо, но Вендейшъс-затворникът можеше да й поднесе победата на тепсия.
Дори екзекуциите вече не можеха да помогнат на Стийл. Той чувстваше как ден след ден яростта му все повече нараства. Сега стоеше сам край парапета и сновеше напред-назад, блъскайки се в собствените си части. Гневът го заслепяваше и той му се отдаде напълно.
Оглушен от трясъка долу, той твърде късно долови стърженето на нокти по каменните стъпала. Стийл отскочи назад и извърна всичките си глави в посоката, откъдето идваше шумът. Дали беше Шрек? Но той винаги даваше знак, че приближава. След малко Стийл се отпусна. Шумът беше само от два чифта лапи. Значи единицата се качваше по стълбите.
Частта от Фленсер прескочи и последното стъпало и се поклони на Стийл. Сега Стийл беше зависим от Останките на Фленсер. Те му трябваха повече от всеки друг. По-полезни от тях можеха да се окажат само лековерните звездни хора.
Единицата помълча известно време, за да си поеме дъх. Стийл чуваше затрудненото й дишане.
— Последното денонощие мина добре, милорд.
— Не и при нас! Загубихме всичките си оръдия и сме хванати като в капан между тези стени.
— Говорех за събитията извън замъка. Разузнавачите ви са обучени много добре, милорд. Някои командири са направо блестящи бойци. В момента съм се пръснал около фланговете и ариергарда на дърворезбарите. Подпалих пожар на Битър Гордж. Само след четири денонощия от припасите на кралицата няма да остане дори троха. Тогава тя сама ще ни падне в лапите.
— Това е твърде дълъг срок, особено ако умрем още този следобед.
— Но Равна и нейната компания пристигат тук след пет часа, нали така?
Стийл кимна.
— Е, в такъв случай гарантирам, че до пълното унищожение на дърворезбарите остават само няколко часа. Амдиджефри сляпо ти се доверява. В такъв случай просто трябва да ускорим замисления отпреди план. Ако Равна наистина е достатъчно отчаяна и непредпазлива…
— Звездните хора са наистина отчаяни, знам го със сигурност.
Равна все още се опитваше да прикрие истинските мотиви за тяхното идване, но отчаянието й беше съвсем очевидно.
— Ако ти успееш да забавиш атаката на дърворезбарите… Трудно ще ни бъде обаче да направим едновременно две неща, при това задачата изисква съвършена координация. Досега само трябваше да инсценираме нападението на дърворезбарите и да подмамим звездния кораб в Челюстите на замъка.
Той извърна глава към вътрешния двор на крепостта. Каменният купол над кораба беше завършен още в средата на пролетта. Сега по него личаха следи от артилерийския обстрел, а на някои места мраморната облицовка беше оронена. Добре поне, че гюлетата не го пробиха.