— Ами хълма? — обърна се Джефри към единствената част на Амди, останала при него. В тъмния тунел се виждаха само белите петна по козината й. Е, добре поне, че Амди все пак поддържаше връзка с него.
— А, той е малко по-кафеникав, отколкото през миналата декада. Не виждам никакви войници наоколо. — Джефри дочу как той издаде звуци, наподобяващи артилерийска канонада. — Опала, за сметка на това ни обстрелват… Удариха от тази страна на билото. Долу има някой, но още не мога да го позная. Охо-хо! Старият Тайратект пресича двора и идва към нас.
От дупката се дочу трескаво топуркане; Амди се беше втурнал обратно по тунела. Нямаше никакъв смисъл да разкриват пред Тайратект, че са открили в стената таен проход. Той със сигурност щеше да им заповяда да стоят по-далече от него. Един, двама, трима, четирима — половината от Амди изскочиха от стената. Кутретата взеха да се въртят като замаяни наоколо. Джефри не можеше да определи със сигурност дали това се дължи на дръзката им авантюра или пък че временно са отделени от останалата част на глутницата.
— Дръж се естествено, само се дръж естествено!
После пристигнаха и другите четирима и Амди постепенно се успокои. Двамата с Джефри се отдалечиха от дупката в стената.
— Бързо да вървим в кабината! Ще се престорим, че сме се опитвали да се свържем с Равна.
Двамата вече бяха включили антената към единствения предавател, когато портите откъм западната страна на купола се отвориха. Силуетите, които се очертаха върху светлия квадрат, бяха на пазача и на единицата от Тайратект. Стражникът остана отвън, притваряйки вратата зад гостенина. Пелерината бавно се упъти към тях.
Амди започна игриво да снове наоколо и да обяснява как са се опитвали да се свържат по радиото. „Малко преиграва“, помисли си Джефри.
Единицата се втренчи в следите от мазилка по козината му.
— Ходил си в тайните коридори, така ли?
— Какво?! — Амди се огледа и забеляза праха по себе си. Обикновено успяваше да се овладее, когато го притиснат до стената. — Да — отвърна той с гузно изражение и се отупа. — Нали няма да ме издадеш?
Г-н Тайратект не отговори веднага. Той внимателно приклекна на пода сякаш изпитваше непоносима болка в задните хълбоци.
— Добре, няма да ви издам.
Джефри размени недоумяващ поглед с една от частите на Амди.
— За какво служи този тунел? — боязливо попита той.
— Всички замъци имат тайни коридори, особено пък в моето… Във владенията на г-н Стийл. Рано или късно ще потрябват пътища за бягство или пък ще се наложи да шпионираме врага. — Единицата разтърси глава. — Но това не е толкова важно. Вашето радио работи ли нормално, Амдиджефри?
Амди надигна глава към предавателя.
— Предполагам, но все още няма нищо за получаване.
Тримата се взираха мълчаливо в монитора няколко минути. Г-н Тайратект заби муцуна между лапите си и сякаш заспа.
Внезапно екранът за връзка засия със зелена светлина. Разнесоха се хаотични звуци, сякаш апаратурата се опитваше да отдели някакъв сигнал от общия ефирен шум.
— … над вас след около пет минути — чу се накрая и гласът на Равна. — Джефри, чуваш ли ме?
— Да! Ние сме тук!
— Искам да говоря с г-н Стийл.
Тайратект пристъпи още по-близо до предавателя.
— Той не е тук в момента, Равна.
— Кой е това?
Смехът на Тайратект приличаше по-скоро на кикот; досега не беше чувал говор на друго, различно от него създание, с изключение на Джефри.
— Аз ли? — И той издаде няколко звука от говора на Остриетата, които прозвучаха на Джефри като „Тайратект“. — А може би имате предвид някое прозвище като това на г-н Стийл например? Не зная как точно е вашата дума, но можете да ме наричате… Г-н Скинър. — Тайратект отново се изхили. — В момента говоря от името на Стийл.
— Джефри, ти добре ли си?