— Да, да. Чуйте какво има да ви казва г-н Скинър.
Ама че странно име!
Звуците, идващи от предавателя, станаха глухи и неясни. Сякаш някакъв мъжки глас се намеси гневно. После отново се чу гласът на Равна, строг и студен, също както говореше майката на Джефри, когато беше бясна.
— Джефри… Какъв обем има сфера с диаметър 10 сантиметра?
Докато траеше разговорът, Амди не го свърташе на едно място. През цялата година Джефри му беше пълнил главата с истории за човешките същества и сега той нямаше търпение да се срещне с Равна. Чудеше се как ли изглежда тя. А ето че му се отваряше прекрасен случай да блесне с познанията си пред нея. Той скокна при предавателя и се ухили на Джефри.
— Това е съвсем просто, Равна! — Гласът му съвършено имитираше този на момчето. — Обемът е 523,598 кубически сантиметра… А може би искаш и останалите цифри от дробта?
Отново се дочу неясен говор.
— Не… Това е напълно достатъчно. Добре тогава, г-н Скинър. Имаме картина от предишното си прелитане над вас и приблизителните координати на радиопредавателя… Къде точно се намирате?
— Под каменния купол върху Хълма със звездния кораб. Това е на брега, близо до…
Някакъв мъжки глас го прекъсна. Дали беше Фам? Имаше много странен акцент.
— Открих го на картата. Все още не можем да ви видим оттук. Много е мъгливо.
— Това е пушек — отговори Пелерината. — Врагът напредва от юг и вече е съвсем наблизо. Нуждаем се от незабавната ви помощ… Моля ви да кацнете в двора на крепостта. Вече знаете, че направихме специални приготовления за вашето пристигане. Щом веднъж се приземите, бихме могли да използваме вашите оръжия и да…
— В никакъв случай — отвърна незабавно мъжкият глас. — Просто ни покажете кои са добрите и кои са лошите, а ние ще се погрижим за останалото.
Гласът на Тайратект стана жаловит, сякаш някое малко дете се оплакваше на майка си. Той наистина внимателно беше изучил човешката природа.
— О, моля ви, моля ви! Изобщо не исках да бъда невъзпитан. Разбира се, че ще постъпите така, както вие прецените за най-добре. Що се отнася до враговете ни — цялата войска, която настъпва към хълма откъм южната му страна, е вражеска. Само едно преминаване с кораба над тях и… хм… огънят от двигателите ви ще ги обърне в бягство.
— Не мога да летя в атмосферата с тези двигатели. Баща ти наистина ли успя да кацне само с главния ракетен двигател, Джефри? И без помощта на каквито и да било агравитатори?
— Да, сър. Беше ни останал само този двигател.
— Тогава той е бил или голям късметлия, или истински гений.
— Вероятно ще можем да прелетим над вас на няколко хиляди метра. Това е достатъчно, за да ги стресне.
— Да, и това би могло… — започна Тайратект.
Портата откъм северната страна на купола се отвори и на фона на небето се очерта силуетът на г-н Стийл.
— Аз ще говоря с тях — каза той.
Крайната цел на тяхното пътуване лежеше точно на двайсет километра под „Единак II“. Бяха толкова близо, но тези двайсет хиляди метра можеха да се окажат по-непреодолими от двайсетте хиляди светлинни години, които изминаха дотук.
Агравитаторът ги крепеше точно над „Хълма със звездния кораб“. Мултиспектровата апаратура на кораба не работеше с пълен капацитет, но на местата, където димът се беше поразсеял, можеха да различат дори игличките по клоните на дърветата. Равна виждаше добре как „дърворезбарите“ напредват по южния склон. Забелязваха се и други войници, а по всичко личеше, че в гората имаше скрито оръдие. Ако разполагаха с още малко време, сигурно щяха да установят с точност противниковите позиции. Но точно време не им достигаше.
Време и доверие.
— Четиридесет и осем часа, Фам. После флотата ще е тук и ще ни притисне от всички страни.
Фам се обърна и я погледна през рамо. За миг Равна се уплаши, че всеки момент ще се разпадне на парчета.
— Ще се справиш ли с този Стийл? Средновековните злодеи са не по-малко опасни от онези, които си срещала в Отвъдното, Рав. Те биха могли да научат дори пеперудите на това-онова. Една стрела може да те убие също толкова успешно, колкото и бомба с антиматерия.
Пак ли тези фалшиви спомени? Този път обаче Фам май наистина имаше право. Равна се замисли над казаното. Втората глутница — Стийл — май беше доста настоятелна. Може и да се е държал добре с Джефри, но сега изглеждаше освирепял. Равна вярваше, че само едно прелитане няма особено да стресне дърворезбарите. Налагаше се да се спуснат, колкото се може по-ниско, за да стрелят по тях. Проблемът се състоеше в това, че единственото оръжие, с което разполагат, е лъчевата пушка на Фам.