Джоана се взря през стелещия се дим. Проклятие. Пилигрима се оказа предпазлив и грижовен като квачка. По собствените му признания беше убивал през целия си съзнателен живот. А сега дори не й позволяваше да се доближи до оръдията на Скрупило.
— Пусни ме по-близо, проклет да си!
Перегрин енергично разтърси тела, което на езика на Остриетата означаваше твърд отказ. Едно от кутретата му се подаде от джоба, в който го носеха, и я подръпна за ръкава.
— Потърпи още малко — каза той за десети път този ден. — Изчакай вестоносеца на кралицата. Тогава вече ще можем…
— Искам сега да отида на върха! Аз съм единствената, която познава кораба.
Тя вече се извръщаше, за да отблъсне Белязаното чело, когато събитията запрепускаха с бесен ход. Усети по гърба си непоносима жега, а пушекът над тях се нажежи и засвети. После пак, и пак, и пак… След това в небето изтрещя нещо, подобно на гръмотевица.
Пилигрима затрепери.
— Това не беше изстрел от оръдие! — извика той. — Двама от мен са почти ослепени. Да бягаме!
Частите му заобиколиха Джоана и тя едва не се прекатури, докато я бутаха и теглеха надолу към подножието.
Известно време момичето не се противеше, но това бе по-скоро заради зашеметяването от внезапното нападение, а не защото му се подчиняваше.
След гръмотевицата се възцари мъртва тишина. Там, където димът се разсея най-напред, момичето зърна едно от оръдията на Скрупило. Металното му тяло стърчеше сред локва разтопен метал. От артилериста бяха останали само безформени парчета. Това, което ги сполетя, не беше обичайна атака. Джоана се изтръгна от хватката на Пилигрима. Това не беше вражеската артилерия!
— Кораб! Пилигриме, това сигурно беше огънят от ракетния двигател!
Пилигрима отново я повлече надолу към подножието на хълма.
— Не е двигател! Аз съм чувал как звучи той. Този гръм беше по-тих, при това някой насочваше удара!
Последва поредица нови взривове. Колко ли от дърворезбарите вече бяха стопени от адската струя, идваща откъм небето?
— Те сигурно мислят, че атакуваме кораба, Пилигриме. Ако не направим нещо, ще изравнят всичко със земята!
Челюстите му отпуснаха хватката си.
— А какво бихме могли да направим? Ако още стърчим тук, накрая ще убият и нас!
Джоана вдигна глава към небето. Нямаше и следа от летателен апарат, но той вероятно беше прикрит от гъстия облак дим. През него слънцето приличаше на кървава топка с размити контури. Трябваше да покаже някак на своите спасители, че избиват приятелите й! Само ако можеха да видят… Тя заби пети в земята.
— Ако застана така, че да ме видят… Пусни ме, Пилигриме! Отивам на върха, където няма дим!
Той спря, но челюстите му продължаваха да я държат здраво.
— Моля те, Пилигриме, това е нашето единствено спасение!
В подножието на хълма се щураха глутници от дърворезбарите — някои кървяха, от други бяха оцелели само една-две части.
Ужасените очи на Перегрин я гледаха още известно време, след това хватката му се отпусна и той побутна ръката й с нос.
— Този хълм носи смърт — най-напред Книжовника, а сега и ти. Всички сте луди. — После по муцуните му премина познатата усмивка на стария Пилигрим, отчаяният авантюрист. — Е, добре, нека да опитаме тогава!
Пътят бе сравнително лек, но Перегрин избираше най-дълбоките падини и често приклякаше, за да се огледа на всички страни. Имаше обаче и участъци, които бяха толкова стръмни, че Джоана се вкопчваше в ремъците, опасващи две от частите на Перегрин, и се оставяше той да я влачи. Минаха покрай мястото, където доскоро беше едно от оръдията. Разтопеният метал и овъглената плът в кратера говореха недвусмислено за действието на лъчево оръжие.
Над хълма облакът пушек постепенно преливаше в чисто синьо небе. Дори нещото, което летеше над тях, да не притежаваше специална апаратура за откриване на човешки същества, пилотът лесно щеше да ги забележи и с просто око.
— Виждаш ли нещо?
Четирите глави на възрастните части започнаха да се оглеждат.
— Не. Или летят много високо, или пък са скрити от пушека.
Глупости. Джоана се надигна и хукна към крепостните стени. Нямаше как да не наблюдават това място!
— Кралицата ще бъде ужасно недоволна!
Двама от личната стража на владетелката вече ги гонеха по петите, привлечени от тяхната внезапна поява. Пилигрима даде знак да се върнат обратно.