След миг Равна отново се обади:
— Доколкото виждам оттук, те са на доста голямо разстояние от стените. Не искам да се стига до клане… — Последва остро пререкание с човека от совалката. Двамата сякаш не говореха на самнорск. По тона на стрелеца обаче си личеше, че никак не е доволен. — Фам ще се оттегли на няколко километра — продължи тя. — Но ще се върне веднага, щом забележим, че врагът ви притиска.
„Ссссссст!“ Високочестотният говор на Шрек режеше като с нож. Стийл се извърна и го изгледа кръвнишки.
— Как смееш…
Но лейтенантът продължаваше трескаво да му сочи нещо точно в средата на бойното поле. Една от главите на Стийл беше постоянно обърната натам, но досега не забелязваше да става нещо нередно. Другото двукрако!
Буболечката се препъна и падна сред войниците, които я придружаваха. За щастие това стана преди Амдиджефри да я забележи. Слава на Глутницата на всички глутници, кутретата бяха късогледи! Стийл се изпречи пред частите от Амди, които бяха най-близо до него, а на останалите закрещя да се отдръпнат от парапета. Две от частите на Тайратект също се втурнаха към тях, повличайки всички, които не се подчиниха на заповедта.
— Залегнете! — крещеше Стийл на езика на Остриетата.
За известно време настъпи пълна суматоха и мислите на Стийл се смесиха с тези на кутретата. Амди се преметна надалеч от него, напълно потресен от шума и физическото посегателство върху него. После Стийл продължи на самнорск.
— Пред стените се появиха нови оръдия. Трябва да се снишите, преди да са ви ранили.
Джефри обаче успя да се докопа до парапета.
— Но аз не виждам…
За щастие вече наистина нямаше какво да се види. Поне засега. Другото двукрако продължаваше да се крие зад една от глутниците на дърворезбарите.
Шрек сграбчи човешкото дете с лапи и челюсти. После заедно с една от частите на Тайратект повлякоха протестиращото момче надолу по стълбата. Докато слизаха от крепостната стена, Тайратект успя да разпространи сред войниците версията на Стийл, при това доста разкрасена.
— Взривете по-малкия погреб за барут — изсъска Стийл след отдалечаващия се Шрек.
Складът беше почти празен, но експлозията можеше да убеди звездните хора по-добре от каквито и да е думи за надвисналата опасност.
След напускането на неговите съветници, Стийл постоя още малко до парапета, мълчалив и треперещ. Досега не му се беше случвало да бъде толкова близо до пълния провал. От бойниците се сипеше дъжд от стрели. Проклятие! Те се оказаха извън обсега на арбалетите.
Долу в двора на крепостта Шрек взриви малкия погреб. Експлозията се получи съвсем задоволителна — много по-шумна, отколкото разрушителна; една от вътрешните кули стана на пух и прах. В двора се посипаха камъни, а някои дребни парчета отхвръкнаха дори до бойницата, където стоеше Стийл.
Гласът на Равна редеше нещо на самнорск, но говорът й беше твърде бърз за Стийл. В момента всички негови планове, надежди и кроежи висяха на косъм. Дойде време да заложи целия си план на един-единствен зар. Лордът приближи плътно ухото на едното си рамо до предавателя и каза:
— Съжалявам, но нещата тук долу започнаха да се развиват много бързо. Дърворезбарите са използвали пушека за прикритие и сега ни изненадаха. Възможно ли е да избиете всички на хълма, колкото се може по-бързо?
Дали буболечките можеха да виждат през дима. Ето в това се състоеше големият риск.
Отговори му гласът на стрелеца:
— Ще се опитам. Гледай сега!
В същия миг обаче се чу и трети глас, едва доловим и твърде тънък дори за човешките говорни възможности:
— Ще ни трябват още петдесет секунди, сър Стийл. Имаме проблем при маневрирането за връщане в обратна посока.
О, небеса. Съсредоточете се тогава върху управлението на апарата си и избиването на дърворезбарите. Не е нужно много-много да се заглеждате в жертвите си.
Дърворезбарите почти бяха извлекли човешкото същество обратно под прикритието на пушека, а една от глутниците го прикриваше с телата си. Когато пришълците долетят отново над бойното поле, щяха да заварят голямо струпване на глутници и едва ли ще забележат двукракото сред тях.
Две от частите на Стийл забелязаха как летателния апарат се спуска през облака дим. Пришълците очевидно не виждаха ясно точно срещу какво стрелят. От търбуха на апарата отново проблесна блед лъч, който покоси бойците на дърворезбарите по хълма.