Данните за напредването на флотата бързо се променяха. Сега Заразата се придвижваше с още по-голяма скорост.
— Остават ни пет минути, Фам.
Смях.
— О, Заразата вече знае какво я чака. Сега разбирам, че през цялото време се е бояла точно от този обрат на събитията. Същото нещо я е унищожило и предишния път, милиарди години преди нас. Независимо че се носи с всичка сила, тя пак е закъсняла.
Кълбото енергия насред кабината стана още по-ярко, а маската от светлина, в която се бе превърнало лицето на Фам, като че ли се раздвижи.
— Нещо, което иначе е много далеч от този свят, е чуло моя зов, Рав… Сега то идва насам.
— Какво? Кой идва?
— Вълнението. Толкова е могъщо, че в сравнение с него първото, което ни отнесе в Изостаналата зона, е като нежна милувка. Никой не вярва в неговото съществуване, защото то никога не оставя свидетели след себе си, които да документират случилото се. Скоро Дъното ще се срути с цялата си сила върху флотата.
Прониза я внезапно предчувствие. Обзе я дива надежда.
— И тя ще се хване в капана на Изостаналата зона, така ли?
В такъв случай Кйет Свенсъндот не се беше сражавал напразно, а съветите на Фам не са били просто кухи думи. Сега във флотата на Заразата не беше останал нито един кораб, който да е способен да се придвижва в условията на Изостаналата зона.
— Да. Те са на трийсет светлинни години оттук, а ние се погрижихме да не им останат кораби, с които да ни стигнат в тази среда. Ще са им нужни хиляди години, преди да се доберат до нас. — Кълбото внезапно стана активно и Фам изохка. — Не ни остава много време. В момента се носим на върха на вълната. Когато Вълнението ни настигне, то ще… — Отново вик на болка. — Вече го виждам! В името на всички Сили, Равна! То стига толкова на високо, а последиците от него са непредсказуеми!
— Колко високо, Фам? — тихо попита Равна. Помисли си за всички цивилизации там горе. Сред тях са пеперудите и онези предателски създания, които подкрепиха разгрома на Сяндра Кей… Но заедно с тях имаше и стотици милиарди същества, които съществуваха мирно и търсеха своя път към висините.
— Хиляда светлинни години. Или може би десет хиляди. Не съм сигурен. Духовете на Противодействието — Арне и Сяна — мислят, че то може да се вдигне толкова високо, та да разтърси дори Трансцендентното, да енцистира Заразата в нейното лоно… Сигурно същото се е случило и преди.
Арне и Сяна?
Противодействието престана да измъчва Фам. Светлината му за миг стана непоносимо ослепителна, а сетне съвсем изчезна. Блясък, после мрак. Това беше Противодействието — спасение, в името на което трябваше да бъдат избити милиони цивилизации. То унищожаваше дори човека, насочил го как и в каква посока да действа.
Без дори да се замисли, Равна мина през светлинната преграда и посегна към Фам. През ръцете й сякаш минаха хиляди остриета и я приковаха на място.
Фам я гледаше в очите. Опитваше се да каже още нещо.
После светлината изгасна за последен път. От всички страни се разнесе съскане, свистене и нахлу лютив дим, чиято миризма Равна никога нямаше да забрави.
Фам Нувен не чувстваше никаква болка. Преживяното в последните минути от неговото съществуване надхвърляше житейския опит на който и да е обитател на Изостаналата зона, а дори и на Отвъдното.
… Ето че пак трябваше да си служи с метафори и сравнения. Те бяха нещо като… Нещо подобно на… Фам стоеше редом до Древния на един просторен и пуст бряг. Равна и Остриетата му се виждаха съвсем дребни създания, които пъплеха някъде между краката му. Звездите и планетите приличаха на песъчинки. Морето постепенно прииждаше обратно и светлината на разума огряваше там, където досега цареше мрак и безпросветност. Триумфът на Трансцендентното обаче щеше да трае кратко. До хоризонта се образуваше огромна вълна, по-висока дори от планина. Стихията прииждаше неудържимо към тях. Той се взря в невижданото природно бедствие. Нито Фам, нито Божиите останки, нито дори Противодействието нямаше да оцелеят, когато всичко това отминеше. И помен нямаше да остане от тях. Бяха предизвикали катастрофа с непредвидими последици. Огромна част от Галактиката щеше да бъде потопена в Изостаналата зона. Световете в нея ще пропаднат до нивото на Старата Земя и ще останат там завинаги.
Арне, Сяна, всички страумляни, Древния бяха отмъстени… А Противодействието доби цялост и завършеност.