Пилигрима веднага преведе казаното. Сега говореше с различна интонация. Използваше гласа на злодея от детските приказки — скърцащ и язвителен.
— Приветствам те… родителко. Отдавна не сме се виждали.
Кралицата не отговори веднага. След малко изкряка нещо към него, а Пилигрима преведе:
— Нима ме позна?
Една от главите на Фленсер изломоти насреща й:
— Разбира се, аз не познавам твоите нови части, но духът ти е останал непроменен.
Последва ново мълчание. Перегрин обаче се обади в ухото на Равна:
— Бедната ми кралица. Не съм и подозирал, че толкова ще се притесни.
Той внезапно млъкна, а после се обърна към Фленсер на самнорск:
— Е, не мога да кажа същото и за теб, моя бивша спътнице. Помня те като Тайратект, малката срамежлива учителка от Дългите езера.
Няколко от главите тутакси се обърнаха към Равна и Перегрин. Съществото отговори на самнорск, но с детско гласче.
— Здравей, Перегрин. Здравей, Равна Бергсъндот. Прав си. Фленсер Тайратект съм аз.
Главите се сведоха надолу. Всяка от тях бавно примигваше с очи.
— Разкаян лицемер — измърмори Перегрин.
— Амдиджефри добре ли е? — внезапно попита Фленсер.
— Какво? — възкликна Равна, която отначало не позна името. Когато осъзна въпроса, продължи: — Да, чувстват се добре.
— Хубаво.
Сега всички глави отново се обърнаха към кралицата и съществото продължи на езика на Остриетата:
— Като всяко покорно създание и аз съм дошъл да моля моя родител за прошка и примирие, скъпа кралице.
Кралицата изкряка в отговор и Перегрин подхвана думите й, използвайки нейния човешки глас:
— Мир? Съмнявам се в това, Фленсер. По-скоро искаш да си осигуриш спокойствие, докато събереш сили за нова война с моя народ.
— Не крия, че наистина искам да се съвзема и да събера хората си. Но аз се промених. „Срамежливата учителка“ ме направи малко… по-мек. Нещо, което ти не успя да постигнеш, родителко.
— Какво? — Перегрин се опита да предаде обидата и изненадата във въпроса на кралицата.
— Никога ли не си мислила за това, кралице? Ти си най-съвършената жива глутница в този край на света. Няма да е пресилено ако кажа, че никога не е имало по-съвършена от теб. И глутниците, които си създала, и те са почти съвършени. Но не си ли се питала каква е причината, довела до промените в най-съвършената от тях? Ти пренебрегна родителската топлота и… (тези думи не бих могъл да преведа точно)… създаде мен. С всичките мои… чудатости, които ти донесоха толкова огорчения през последния век.
— Мислих много върху тази своя грешка и оттогава се стремя да я поправя при другите си наследници.
— Да, като при Вендейшъс например! Както и да е. Това сега няма значение. Вендейшъс може би е просто друг тип грешка. Въпросът е, че ти създаде мен. Доскоро мислех, че си превъплъщение на божествения гений. Сега вече не съм убеден в това. Искам да се променя. И да заживея в мир. — Една от главите се втренчи в Равна, а другата — в „Единак II“ на Тайния остров. — Във Вселената съществуват много предизвикателства, достойни за усилията на нашия гений.
— Долавям предишната ти арогантност. Защо изобщо трябва да ти вярвам?
— Аз помогнах на децата да се спасят. Запазих кораба непокътнат.
— Ти винаги си умеел да прецениш кое ще е по-изгодно за теб.
Една от страничните глави на Фленсер се дръпна назад. (Това е нещо като да присвиеш небрежно рамене.)
— Тук ти имаш предимство, родителко, но моята войска стои на север и само чака знак. Нека сключим мир. В противен случай ще последват десетилетия взаимно дебнене и войни.
Отговорът на кралицата беше пронизителен вик. („Това е знак за голямо раздразнение, ако още не си се досетила.“)
— Какво безсрамие! Мога да те убия още сега и така ще си осигуря поне един век мирен живот!
— Готов съм да се обзаложа, че дори няма да ме докоснеш. Ти ми осигури защита, докато идвах насам. Освен това една от най-силните черти на душата ти е омразата към лъжата и предателството.