Постепенно в очите на Фам Нувен взе да проблясва разбиране. Равна се наведе напред, за да привлече вниманието на червенокосия.
— В архивите се съдържат единици с изключително сложен състав. Нито една, грубо казано, не е жива, но много от тях притежават потенциал за това. Остава само някоя млада и наивна раса да повярва в техните обещания. Смятаме, че точно това се е случило в Страумлинските владения. Хората там са били подведени от файлове, обещаващи чудеса, само и само да ги подлъжат да създадат трансцендентно същество — Сила — но от типа, който унищожава своите създатели.
Тя премълча колко рядко се случва подобно нещо. Силите бяха в различна степен недоброжелателни, игриви, безразлични, но съвсем сигурно беше, че имат много по-съществени занимания от това да унищожават безразборно някакви самохвалковци.
Фам Нувен замислено почеса брада.
— Тъй, тъй. Мисля, че разбирам. Но имам чувството, че говорим за придобиване на обикновени познания, които са далеч от свръхестественото. Ако бяха толкова смъртоносни, тогава как страумляните изобщо са успели да се доберат до тях?
— Лош късмет и престъпна некомпетентност.
Думите изскочиха с неочаквана енергия от устата й. До този момент Равна не си даваше сметка колко е обсебена от станалото на Страум. Някъде дълбоко в нея старите чувства към Страумлинските владения все още бяха живи.
— Виж, която и да е операция, извършвана на Върха или в Трансцендентното, винаги е опасна за хората. Цивилизациите там горе също не живеят дълго. И въпреки това винаги ще има хора, които се опитват да проникнат оттатък. Само малка част от застрашаващите ни бедствия са активно действащо зло. Това, което се случи на Страум… Там са решили да изпълнят формулата, която им е обещавала невиждани съкровища. Най-вероятно се е подмятала милиони години, но всички, които са попадали на нея, са преценили, че е твърде рисковано да я изпробват. В едно обаче си напълно прав — страумляните са си давали сметка за риска, който поемат.
— И така, страумляните установили базата си в Трансцендентното, за да проучат изгубения архив, ако изобщо е имало такъв. Започнали да прилагат формулите, които открили в него. Можеш да бъдеш сигурен, че през цялото време са били нащрек дори за най-незначителния знак за измама. Няма съмнение, че формулата е приличала на верига от повече или по-малко разбираеми и смислени ходове, които обаче са имали ясна отправна точка. Първите стадии от нейното осъществяване са изисквали компютри и програми, които са по-ефективни, от която и да е система в Отвъдното. И при всеки ход отново и отново е било потвърждавано, че не съществува никаква опасност.
— Ясно. Даже в Изостаналата зона една по-сложна компютърна програма е пълна с изненади.
Равна кимна.
— А някои от тези изненади сигурно многократно са надхвърляли човешките възможности. Естествено страумляните са си давали сметка за опасността и са се опитали да изолират своето творение. Но тъй като в тази формула е бил кодиран особено злонамерен и в същото време твърде интелигентен модел… Може би създадените най-напред негови части са проникнали в мрежата на лабораторията и са унищожили съдържащата се в нея информация. Оттам насетне страумляните не са имали никакъв шанс. Хората са били избити или пък паметта им е била изличена още преди Отклонението да достигне върха на свръхчовешките си способности.
Последва дълго мълчание. Фам Нувен изглеждаше съвсем укротен и утихнал. „Аха. Сега разбираш, че има много неща, които не са ти ясни, приятел. Помисли с какво би могла да те сюрпризира древната.“
Синя раковина протегна един от ластарите си, за да опита съмнителната кафява смес в стъкленицата, от която дъхаше на морски водорасли.
— Добре казано, лейди Равна. Но в случая, за който става дума, има една съществена разлика. Тя е фатална и може да се окаже неочакван късмет за нас… И така, точно преди да тръгнем към седалището на Страум, посетихме едно плажно парти на Малките ездачи. По това време те още не се интересуваха от случилото се. Мнозина дори не бяха забелязали, че Страум изгуби своята независимост. Ако имаме късмет обаче, страумляните може да се окажат и последните поробени. — Пискливият му глас се сниши с една октава, а после съвсем се изгуби. — … Та докъде бях стигнал? А, да, плажното парти. Там имаше един приятел, много по-забавен и енергичен от останалите. Преди години той се свързал с посетител на Страумлинската информационна агенция. Сега се препитава с нелегално източване на информация, но е толкова скромен, че дори не е регистрирал своя собствена мрежа…