Разбира се, тук беше и Отвъдното — звезди, отстоящи на една пета радиус от периферията и на четири пети от ядрото. Отвъдното явно излизаше доста извън познатата обща равнина, щом включваше места като Рилай. Мрежата в Отвъдното съществуваше, макар и под различни форми, от милиарди години насам. Тя не беше цивилизация; малко цивилизации оцеляват повече от милион години. Но въпреки това свидетелствата от древността, които пазеше, бяха доста пълни. Понякога дори можеха да бъдат разчетени и разтълкувани. Но в повечето случаи, за да се прочетат се изискваше превод на превода на превода. Данните препращаха от една изчезнала цивилизация към друга, без връзка помежду си, която да потвърди тяхната достоверност. А това бе дори по-объркващо от многоетапно препредаване на някое послание по мрежата. Въпреки всичко имаше неща, които бяха пределно ясни. Винаги са съществували Зони на мисълта, макар сега да се бяха свили навътре в себе си. Винаги е имало войни и мирни периоди, съществували са раси, успели да се издигнат над нивото на Великия застой, постоянно са се роили хиляди малки империи. Закономерно се появяваха раси, които преминаваха в Трансцендентното и се превръщаха в Сили… Или пък в плячка на Силите.
— Ами къде е Трансцендентното? Да не е онзи плътен мрак в далечината? — попита Фам.
Почти всичко, което се намираше над четиридесет хиляди светлинни години разстояние от центъра на Галактиката, беше Трансцендентното.
Фам отново замълча, този път за още по-дълго. Тя почувства как през тялото му премина слаб трепет.
— Като поговорих с онези на колелата, аз… мисля, че вече разбирам от какво се опитваш да ме предпазиш. Съществуват много неща, за които дори не съм чувал и които са способни да ме убият… Дори нещо по-лошо от това.
Най-сетне здравият разум възтържествува.
— Така е — каза тихо тя. — Но вината не е твоя, нито пък причината е в ограниченото време, с което разполагаш. Цял живот можеш да учиш и пак нищо да не проумееш. Колко време е нужно на рибата да разбере човешките постъпки и подбудите за тях? Знам, че този пример не е най-точният, но затова пък е ясен. За Силите от Трансцендентното ние сме като лишени от разум животни. Помисли си само как хората се държат с животните — изобретателно, садистично, милостиво, дори понякога са причина за пълното им унищожение. Всяка една от тези прояви има своите милиони разновидности в Трансцендентното. Зоните изпълняват ролята на естествена защита. Ако тях ги нямаше, най-вероятно не би съществувал еквивалент на човешкия разум. — Тя махна към мъждукащите звездни групи. — Отвъдното и онова, което е под него, са като дълбок океан, а ние — съществата, които го населяват — плуваме в неговата бездна. Намираме се толкова надълбоко, че онези от повърхността, които са по-висши от нас, не могат изобщо да ни стигнат. О, разбира се, те ловуват, а понякога поразяват горните слоеве с отрови, чийто състав дори не сме способни да установим. Но въпреки това дъното си остава относително безопасно място. — Тя замълча за миг. Имаше още примери за сравнение. — Както и в океана, тук също е налице постоянен стремеж на дребните организми към повърхността. Съществуват неща, които са постижими единствено на Върха. За тях са необходими съвършени устройства с много висок интелект, които са почти живи, но могат да действат само тук, долу. Когато разговаряхте, Блушел спомена за някои от тях — агравитационните фабрики и разумните механизми и апарати. Те представляват безценно богатство за Отвъдното, поне докато не се научим сами да ги изработваме. Сега всеки път, когато си ги набавяме, се излагаме на смъртен риск.
Фам се извърна към нея, загърбвайки прозореца и звездите.
— Значи винаги има по някоя „риба“, която успява да се добере до повърхността. — За момент тя помисли, че го е загубила завинаги, победена от неговия самоубийствен стремеж да загине като герой в Трансцендентното. — Малка рибка, готова да пожертва всичко за едно парче примамлива стръв… Която дори не може да различи ад от рай, дори когато попадне в тях.
Тя усети как той трепери, а после почувства ръцете му около тялото си. Вдигна лице и срещна нетърпеливите му устни.
Бяха изминали две години, откакто Равна напусна Сяндра Кей. Можеше да каже, че времето отлетя бързо. Едва сега тялото й показа колко дълъг е бил всъщност този период. Всяко докосване я изгаряше и пробуждаше грижливо потискани желания. Внезапно цялата й кожа настръхна. Бавното събличане, за да не се повреди нищо от дрехите, само удължи насладата.