— Древната постоянно искаше все повече и повече. Когато най-накрая направихме сметка и се опитахме да й се противопоставим… казано направо, почти стигнахме до заплахи. Наистина сме способни да унищожим кораба на нейния представител. Не ми се мисли как би си отмъстила тя в такъв случай. Но така или иначе бяхме принудени да й кажем, че нейните изисквания са на път да ни унищожат. Хвала на Силите, на нея това й се стори забавно, но все пак се оттегли. Вече ограничи потреблението си само до един предавател. Именно той провежда това издирване, с което ние нямаме нищо общо.
Хм. Една от загадките беше разплетена. Явно Древната ги е подслушвала във „в компанията на странниците“ и е чула историята на ездачите.
— Е, най-вероятно нещата ще се оправят оттук нататък. Най-важното е да сме пак толкова твърди и безкомпромисни, ако Древната отново се опита да ни използва по същия начин. — Думите вече бяха излетели от устата й, когато тя осъзна на кого всъщност си позволява да дава съвети. Но за щастие Грондър дори не обърна внимание на това. Даже побърза да се съгласи с нея:
— Разбира се, разбира се. И преди ти казах, ако Древната беше някой обикновен клиент, щяхме за вечни времена да я включим в черния списък за нейното недопустимо поведение… От друга страна пък, ако тя беше редовен абонат, никога нямаше да позволим да ни изиграе така.
Грондър потри лице с бледите си пръсти.
— Никой в Отвъдното не разполага с подобно на нашето хранилище с находки, събрани по време на археологически експедиции. Даже тези от Върха не биха могли да започнат да ровят там, където съхраняваме намереното, и да манипулират с останките, без ние своевременно да разберем.
Археологически находки? Да манипулират с останките? Равна постепенно започваше да разбира, че двамата с Грондър говорят за съвсем различни неща.
— Подробностите ли? Вече сме напълно сигурни по въпроса. След падането на Страум Древната изведнъж започна да се интересува от човешките същества. За съжаление не разполагахме с нито един доброволец, когото да й предоставим. Тогава тя започна зад гърба ни да рови из базата данни, съдържаща опис на намереното по време на експедициите. Установихме със сигурност, че е проникнала без позволение в хранилището на археологическия отдел. Вярно е, че по време на експедициите бяхме попаднали на останки от космически кораб на човешката раса. В него имаше части от човешки тела, но не успяхме да върнем към живот нито едно от тях. Най-вероятно Древната все пак е успяла да ги съедини и напасне по някакъв начин. Сигурно е скалъпила дори някаква имитация на памет у това същество, черпейки от данните в нашите архиви. Едва със закъснение успяхме да направим връзка между нейните първи заявки и нахлуването в нашето хранилище.
Грондър продължи да дърдори, но Равна вече не го слушаше. Очите й невиждащо се взираха в екрана на телефона.
Ние сме малки рибки от недрата на океана и само неговите дълбини ни предпазват от рибарите на повърхността. Но макар и да не могат да стигнат до нас, хитрите ловци са измислили съвършени примамки и смъртоносни хватки. В такъв случай Фам…
— Значи Фам Нувен е просто един робот — каза тихо тя.
— Не точно. Той е човек и благодарение на изкуствената си памет може да действа съвсем систематично. Но откакто Древната блокира почти цялата ни мрежа, това същество е изцяло под неин контрол.
Ръцете и очите на Силата.
Челюстите на Грондър изтракаха в знак на смущение.
— Равна, ние не знаем какво всъщност се е случило миналата нощ. Нямаше никаква причина да установим пълно наблюдение над теб. Древната ни увери, че наистина е необходимо сериозно издирване на изчезналия кораб. Но каквото и да се случи, никога повече няма да й разрешим такъв тотален достъп до Мрежата.
Равна едва-едва кимна с глава. Почувства, че я обзема внезапен хлад. Никога не бе изпитвала толкова силен гняв и такъв страх едновременно. Тя беше на ръба на припадъка и се отдалечи от телефона, без да обръща внимание на тревожните викове на Грондър. В съзнанието й взе да изскача всичко научено по време на нейната специализация, преплетено с митовете на дузина човешки религии. И последиците, най-вече последиците. Срещу някои от тях тя би могла да се защити, от други никога нямаше да се възстанови.