През замъгленото й съзнание премина внезапно прозрение. По някакъв начин беше успяла да нарани всичките наведнъж. Тримата се клатушкаха като пияни, издавайки свирукащи звуци, които сякаш идваха от устата им. Този с белезите по хълбоците лежеше потръпвайки на едната си страна. На челото му зееше звездообразна рана. Кръвта течеше покрай очите му и капеше по дъските като кървави сълзи.
Времето минаваше и подсвиркването постепенно утихна. Четирите тела отново се скупчиха близо едно до друго и се дочу познатото съскане. Раната на гърдите й пак беше започнала да кърви.
Известно време се гледаха втренчено. Тя се ухили срещу враговете си. Значи и те бяха уязвими. Тя можеше да им причини болка. Не се беше чувствала в по-добра форма, откакто се бяха приземили на тая проклета планета.
Единадесет
Още преди да възникне Движението на фленсериерите, селището на Дърворезбарите се прочу като най-забележителния град на запад от Ледените зъбери. Беше основан преди шест века, когато животът по северните земи бил много по-суров. Снегът покривал дори ниските места почти през цялата година. Дърворезбаря започнал без ничия помощ — самотна глутница в малка колиба на континенталния бряг. Бил едновременно ловец, мислител и художник. На хиляди мили наоколо нямало жива душа. Само дузина от първите статуи на Дърворезбаря напуснали неговата хижа, но именно те му донесли слава. Някои са още запазени. Един град близо до Дългите езера е кръстен на тази от тях, която се съхранява в неговия музей.
Заедно с известността започнали да прииждат и чираци. Около първата хижа се появили още десетина, пръснати из Фиорда на дърворезбарите. Минали век-два и Дърворезбаря започнал малко по малко да се изменя. Дълбоко в себе си всъщност се боял от промените — чувство, от което упорито опитвал да се отърве. Стараел се да съхрани своята душа непокътната, но към това се стреми всяко същество. В най-лошия случай глутницата губи първоначалния си вид, а често остава дори напълно лишена от дух и емоции. За Дърворезбаря всеки чужденец означавал някаква промяна. Той задълбочено изучавал доколко и как всеки член от групата се вписва в общото цяло. Наблюдавал кутретата и следял тяхното отглеждане. Опитвал се да предвиди какъв ще бъде приносът на всеки нов член в глутницата. Постепенно се научил да влияе върху характера на групата чрез обучение и подготовка на съставните й части.
Разбира се, в тази система няма почти нищо ново и необичайно. Тя е в основата на повечето религии. Всеки град има свои селекционери и педагози. Тяхното познание, независимо доколко е приложимо, е важно за всяка култура. Заслугата на Дърворезбаря е, че отново преосмислял всичко, без да се влияе от традиционните предубеждения. Той предпазливо извършвал опити със самия себе си и останалите членове на малката си колония. После наблюдавал резултатите и на тяхна основа замислял следващия експеримент. През цялото време се ръководел по-скоро от крайния резултат, отколкото от онова, което му се щяло да се получи.
В зависимост от разбиранията на различните епохи онова, с което се занимавал Дърворезбаря, било определяно като ерес, перверзия или просто лудост. В първите години Кралят Дърворезбар бил ненавиждан почти толкова, колкото мразели Фленсер три века по-късно. Но по онова време суровите зими на север възпирали нациите от Юга да пратят свои войски срещу дърворезбарите. Когато все пак решавали да нападнат, търпели пълно поражение и дълго не можели да възстановят армиите си. Дърворезбаря постъпил съвсем разумно и не се опитал да променя със сила религията на Юга. Поне не го направил явно. Но неговото селище все повече се разширявало, а славата му като скулптор и майстор на мебели взела да бледнее пред другите му умения. Когато в града пристигал някой старец, тръгвал си подмладен, по-умен и много по-щастлив. Градът кипял от нови идеи и изобретения — тъкачни машини, водни колела, които задвижвали резбарските стругове, вятърни мелници. Нещо се случвало в този град и това не били само техническите изобретения. Основната промяна ставала с жителите му, които Дърворезбаря създавал.
Уиккукракрана и Джакерамафан пристигнаха в Града на дърворезбарите късно следобед. Валя почти през целия ден, но сега облаците се бяха разпръснали и небето сияеше яркосиньо. След мрачния ден им се струваше по-красиво отвсякога. В очите на Перегрин владенията на Дърворезбарите бяха истински рай. Вече се бе уморил от безлюдната пустош. Тревогите около пришълеца бяха изчерпали силите му.