— Добре, добре. Това ще ни е козът при преговорите, а?
— Нещо такова.
Очите на Перегрин пробягаха по балконите над тях. Повечето от глутниците в залата излъчваха надменна самоувереност. Той се усмихна под мустак. Само един поглед към тяхната група беше достатъчен, за да разбие самодоволството им на пух и прах. Въздухът жужеше от разпалените коментари. Нито една от глутниците не приличаше на Дърворезбаря. Е, тя сигурно беше запазила поне една-две от старите части. Щеше да я познае по поведението и походката. Но не това беше най-важното. Някои от приятелствата продължаваха и след смъртта на повечето от членовете му. Но други негови приятели се променяха с минаването на годините, възгледите им ставаха различни и постепенно привличането се превръщаше в омраза. По-добре беше да се подготви, че Дърворезбаря е от втория тип. Е, каквото имаше да става, ще стане…
Дочу се отсечен звук на тромпети, почти като сигнала за сбор на фленсериерите. Официалните двери на най-долния балкон се разтвориха и през тях влезе една петорка. Перегрин се скова от ужас. Това наистина беше Дърворезбаря, но толкова… нехармонично съставен. Един от членовете му беше толкова стар и грохнал, та останалите трябваше да го подкрепят. Двама бяха почти кутрета, а единият постоянно се лигавеше. Най-едрият беше слепец с побелели очни ябълки. Подобно създание можеше да се срещне в някой бедняшки квартал край пристанището или пък в последната фаза от развитието на насекомите.
Тя сведе очи към Перегрин и се усмихна така, сякаш го позна. От нейно име говореше слепецът. Гласът беше ясен и твърд.
— Нека започваме, Вендейшъс.
Шамбеланът кимна.
— Както повелите, Ваше величество.
Той посочи надолу към пришълеца.
— Ето причината за това събиране.
— Ако искаме да видим чудовище, ще отидем на цирк, Вендейшъс.
Гласът принадлежеше на една наконтена глутница от най-горния балкон. Ако се съдеше по виковете, които се надигнаха от всички страни, той изразяваше всеобщото мнение. Друга глутница от най-ниския балкон прескочи парапета и се опита да прогони лекаря от носилката на пришълеца. Шамбеланът надигна глава, опитвайки се да възстанови реда, и прониза с поглед онзи, който скочи от балкона.
— Не може ли да си по-търпелив, Скрупило? Всеки от вас ще може да го погледне после.
Скрупило издаде някакво непочтително съскане, но все пак се оттегли.
— Благодаря.
След това Вендейшъс изцяло насочи вниманието си към Перегрин и Книжовника.
— Лодката ви изпревари дори най-последните новини от Севера, приятели. Никой освен мен не е запознат подробно с вашата история. По целия бряг се носят слухове и догадки. Та значи казвате, че това същество долетяло от небето?
Това беше покана към двамата да вземат думата. Перегрин остави Книжовника да говори — тази роля много му допадаше. Той цветисто разказа за летящата къща, за засадата на убийците, и най-накрая стигна до щастливото им избавление. После показа уредите си за далечно виждане и се представи като таен агент на Република Дългите езера. Небеса, кой истински шпионин би постъпил така?! Всички членове на дворцовия съвет обаче бяха впили очи в пришълеца — някои със страх, други — като Скрупило — с диво любопитство. Кралицата наблюдаваше само с част от главите си. Останалите спяха. Изглежда беше толкова уморена, колкото и Перегрин. Пилигрима отпусна главите си върху предните лапи. Болката на Рана пулсираше навсякъде. Най-лесно беше да го остави да заспи, но тогава почти нямаше да разбере казаното в залата. Все пак той реши да поспи. Рана се унесе и болката постепенно намаля.
Разговорите продължиха още известно време, но трите будни части — Уиккукрак — не схващаха много добре за какво става дума. За сметка на това обаче ясно различаваха тона на гласовете. Скрупило на няколко пъти протестира нетърпеливо. Вендейшъс му отговори, очевидно съгласявайки се с него. Лекарят отстъпи настрани и Скрупило се устреми към пришълеца.
Перегрин бързо се отърси от дрямката.
— Внимавай! Това същество не е приятелски настроено към нас.
Скрупило му се сопна през рамо.
— Приятелят ти вече ме предупреди за това.
Той бавно започна да обикаля носилката, взрян в кафявото и неокосмено лице на чужденеца. Онзи му отвърна с невъзмутим поглед. Скрупило се протегна предпазливо напред и подръпна покривалото на носилката. Отново никаква реакция.