Джакерамафан внезапно се намеси.
— Но ние наистина чухме високи звуци по време на засадата. Сигурно и този е като нашите откъснати от глутницата членове — неспособен да разсъждава.
— И въпреки това толкова умен, че да надхитри, когото си поиска — завърши хладнокръвно кралицата. — Ако тези хора са по-умни от нас, то ние бихме могли да ги изучим. Независимо колко са развити, ние ще можем да ги достигнем. Но ако това пред нас е част от свръхглутница…
За миг се възцари мълчание, нарушавано само от мислите на съветниците. Ако пришълците бяха свръхглутници и ако техният парламентьор е бил убит, тогава… Сигурно вече нищо не можеше да ги спаси.
— И така, нашата първостепенна задача е да запазим живота на това същество, да го убедим в нашите добри намерения и да изучим неговата природа.
Главите на кралицата се снишиха и тя се задълбочи в собствените си мисли. Или просто беше много уморена. Внезапно обърна няколко чифта очи към шамбелана.
— Отведете пришълеца в моите покои.
Вендейшъс зяпна от изненада.
— И дума да не става, Ваше величество! Вече сме убедени, че това нещо тук е злонамерено. Освен това се нуждае от медицинска помощ.
Кралицата се усмихна и гласът й стана мамещо сладък. Перегрин помнеше този маниер отпреди.
— Забрави ли, че аз също владея хирургията? Мигар забрави, че аз съм… кралица?
Вендейшъс облиза устни и потърси с поглед подкрепа у останалите съветници. След секунда успя да промълви:
— Не съм, Ваше величество… Ще бъде, както желаете.
Перегрин се ободри. По всичко личеше, че кралицата все още държеше властта в свои ръце.
Дванадесет
Перегрин беше приклекнал на стълбите пред покоите си, когато на следващия ден кралицата го посети. Беше сама и носеше обикновените зелени куртки, които Пилигрима помнеше от последното си идване.
Той нито се поклони, нито стана да я посрещне. Тя го изгледа невъзмутимо и приклекна на няколко метра от него.
— Как е двукракото? — попита той.
— Извадих стрелата и заших раната. Мисля, че ще оживее. Моите съветници са много доволни, защото това същество все още не постъпва като разумно създание. Продължи да се съпротивлява дори след като го превързахме, сякаш няма понятие що е това операция… Как е главата ти?
— Добре… Стига да не я въртя насам-натам. — Неговата част Рана лежеше оттатък в полумрака на стаята. — Ухото заздравява бързо и смятам, че до няколко дни ще се оправя.
— Добре. — Нараненото ухо можеше да причини дълготрайни психически увреждания. Щеше да се принуди да търси нов член или постоянно да страда от глухотата на пострадалия. — Аз те помня, пилигриме. Всичките ми членове сега са нови, но знам, че ти си онзи Перегрин отпреди. Помня, че ми разказа няколко невероятни истории и посещението ти много ме забавляваше.
— Аз също се наслаждавах от срещата си с великия Дърворезбар. Ето защо се върнах отново тук.
Тя го изгледа накриво.
— Значи великия Дърворезбар отпреди, а не сегашната кралица, така ли?
Той сви рамене.
— Какво се е случило с теб?
Тя не отвърна веднага. Известно време седяха мълчаливо и наблюдаваха града в краката си. Беше облачен следобед и се задаваше дъжд. Мразовитият вятър откъм канала щипеше устните и носа му. Кралицата потръпна и се загърна още по-плътно в кожите си. Най-накрая проговори.
— Борех се да съхраня душата си непроменена в продължение на шестстотин години. Мисля, че и с просто око може да се види какво е станало с мен.
— Но промените никога досега не са ти се отразявали зле.
Обикновено Перегрин не беше толкова безцеремонен. Нещо в нея обаче предизвика откровеността му.
— Така е. Обикновено кръвосмешението води до тези последици само след няколко века. Моите методи са къде-къде по-разумни. Знам отлично кой с кого да чифтосам, кои кутрета да запазя и кои да пусна на останалите. Ето защо винаги досега моя собствена плът е съхранявала спомените ми. Затова и душата ми остана непокътната. Но явно нещо не съм доразбрала или пък се опитах да постигна непостижимото. С течение на времето шансовете ми все повече намаляваха, докато накрая бях принудена да избирам между психическата и физическата недъгавост. — Тя избърса лигите си и всички глави с изключение на сляпата се втренчиха в града пред тях. — Това са най-хубавите летни дни по нашите места. Сега навсякъде растенията са като полудели и се опитват да изсмучат и последната топлина от краткото лятно слънце… Обичам това място.