С помощта на заграбения от дърворезбарите компютър неколцина от тях бяха усвоили езика на буболечките. Само за един ден те научаваха много повече за цивилизацията на пришълците, отколкото хората на Стийл за цяла декада. Лордът се усмихна. Дърворезбарите дори не подозираха, че всяко тяхно важно откритие незабавно беше докладвано на Тайния остров. Засега щеше да им остави умната играчка и другата буболечка. Бяха забелязали неща, които убягнаха от неговото внимание. Пустият му късмет!
Стийл продължи да разлиства доклада… Браво. Пришълецът на дърворезбарите продължаваше да отказва да им сътрудничи. Усмивката на лорда постепенно премина в смях. Разсмя го думата, която извънземното използваше за „глутница“. В доклада беше направен опит да й се намери точен превод, но това не беше от голямо значение. Използваха думи като „нокти“ или „остриета“. Буболечката се ужасяваше от приспособленията, прикрепени върху предните лапи на войниците. Стийл близна замислено черния емайл на маникюра си. Много любопитно. Значи лапите правеха впечатление дори на пришълците. Обикновено по тях се съдеше за характерните черти на всяка отделна личност. Остриетата бяха механично продължение на ноктите и подсилваха ужасяващия им вид. Сега Стийл се замисли, че те наистина напомнят на отличителен белег за елитна група убийци… Но по тях не можеше да се съди за всички глутници. В края на краищата в една раса имаше слаби, бедни, любезни и мили, а също и наивни глутници… Но и такива като Стийл и Фленсер. Току-що наученият факт свидетелстваше за една много важна черта от психологията на буболечката — тя беше възприела остриетата като отличителен белег за всички глутници.
Стийл се отпусна назад и впери поглед в пейзажите, нарисувани върху стените на библиотеката. Постепенно се отпускаше и си почиваше, докато наблюдаваше картините. Почти задряма, носейки се на вълните на въображението.
„Остриета. Това определение ми се нрави.“ Макар и да беше откритие на пришълеца, то съвсем точно подхождаше на неговата раса. Жалките му съветници, а понякога и Останките от Фленсер още се плашеха от звездния кораб. Безспорно той притежаваше сила, по-голяма от каквото и да е друго нещо на този свят. Но след преминаването на първата паника Стийл беше разбрал, че пришълците не са надарени с някакви свръхестествени способности. Те просто бяха по-напреднали — в смисъла, който Дърворезбаря често употребяваше — в развитието на науката. Вярно беше и друго — засега тази цивилизация им беше напълно непозната. Вероятно бе способна да превърне в пепел планетата им. Но колкото повече неща за пришълците научаваше Стийл, толкова повече се уверяваше в тяхната непълноценност. Ама че недоносче беше цялата им раса, състояща се само от отделни разумни единици. Очевидно паметта се предаваше единствено чрез говор и писмо. Всяко едно от тези същества растеше, остаряваше, а после умираше изцяло и завинаги. Стийл неволно потръпна при тази мисъл.
Лордът беше извървял дълъг път след първоначалния страх и объркване. Вече повече от трийсет дни кроеше как да използва звездния кораб, за да завладее света. Буболечката беше казала, че корабът сам излъчва сигнали към нейните себеподобни. Явно това беше причинило объркването сред неговите слуги. И така, рано или късно щяха да пристигнат и други кораби. Да управлява света вече не беше само неизпълнима мечта. Идваше време да се прицели по-нависоко, да си постави цели, за които дори Повелителя не беше помислял. Буболечките ставаха толкова тромави и уязвими, когато им се отнемеха техническите приспособления! Сигурно нямаше да е трудно да бъдат поробени. По всичко личеше, че дори те осъзнаваха това. Съществото ни нарича „остриета“. Така да бъде! Някой ден Остриетата ще се носят между звездите и ще владеят далечни светове.
Стийл продължаваше да мечтае в сумрака, осветяван от потрепващите пламъчета на свещите. Интелект, въображение, дисциплина и коварство. Ако изиграеше правилно козовете си, той би могъл дори да убеди извънземните да унищожат всички негови врагове… И да му поднесат главите им на тепсия? Макар това да бе дръзка мисъл, надхвърляща и най-развихреното въображение, сигурно имаше начин да бъде превърната в реалност.
Трябваше да рискува. Ще пусне двамата на кораба, а те ще изпратят сигнал. Въпросът бе какво трябва да съдържа първото послание. Дали думи заради самите думи? Това щяха да бъдат най-важните, но и най-опасни думи, изричани някога от глутница.