— Помисли още веднъж, приятелю. Ако нашата мисия наистина е съдбоносна за всички обитатели на Отвъдното, няма как те да не ни помогнат. Нали ти е известно, че в момента Организацията води преговори с емисаря на Древната. Ако те завършат в наша полза, тогава сигурно ще получим ескорт, който е осигурен от трансцендентна Сила!
Тази идея почти разсмя Синя раковина. Двамина беззащитни ездачи, тръгнали да рискуват живота си в Дъното на Отвъдното, които обаче са охранявани от Трансцендентното!
— Надявам се да си права — едва успя да промълви той.
Двамата ездачи не бяха единствените, които таяха надежда за помощ от Трансцендентното. Недалеч от мястото, където се плискаха във водата, Равна Бергсъндот нервно крачеше из кабинета си. Що за ирония на съдбата — дори почтените хора да извличат изгода от масовите бедствия! След провала на Арбитражната арткорпорация прехвърлянето на Равна в Отдела по маркетинг на Организацията окончателно се реши. Откакто Заразата започна да се разпространява и пазарите на Върха изпаднаха в колапс, интересът на Организацията към Страумлинското отклонение нарасна значително. „Специалните“ познания относно човешката природа внезапно станаха изключително ценни и доскорошната стажантка се превърна в незаменим съветник. Въпреки че Страумлинското отклонение представляваше вече само малка част от новообразуваната Зараза, оскъдните данни, които Заразата благоволи сама да даде за себе си, бяха изключително на самнорск. Грондър и неговите шефове продължаваха да настояват за компетентното мнение и анализите на Равна.
Е, тя не се съмняваше, че от нея има полза. Бяха успели да прихванат сигналите на кораба беглец, чрез които той определи и своите координати. След деветдесет дни получиха и първото съобщение от единственото оцеляло човешко същество — Джефри Олсъндот. Оттогава размениха не повече от четиридесетина послания, но и от тях научиха достатъчно за Остриетата, господин Стийл и злодеите Дърворезбари. Равна осъзнаваше с болезнена яснота, че ако не се притекат на помощ и този човешки живот скоро ще угасне. Колкото и да е невероятно, неговата загуба би била по-фатална от всички непоправими поражения, причинени от Отклонението досега. Смъртта на Джефри Олсъндот щеше да е по-съдбоносна дори от рухването на Страумлинските владения. Слава на Силите, че Грондър се нае да подкрепи спасителната мисия. Тя им даваше още един шанс да научат нещо важно за Страумлинското отклонение. Освен това очевидно глутниците на Остриетата привлякоха вниманието на шефа й. Груповото съзнание беше нещо непознато за Отвъдното.
Грондър успя да запази в пълна тайна подготовката на спасителната мисия. Но най-голямата му заслуга бе, че убеди шефовете си да парафират разрешението за експедицията.
Равна отправи поглед към брега. Когато вълните се отдръпваха от пясъка, тя виждаше листенцата на ездачите да стърчат сред пяната. Как им завиждаше само! Всеки път, щом напрежението и неприятностите им се стореха непосилни, те просто ги заличаваха от паметта си с един замах.
Ездачите бяха едни от най-многочислените обитатели на Отвъдното. Расата им се състоеше от множество разновидности, но в едно нещо научните анализи напълно съвпадаха с легендите за тях — преди много, много време всички те бяха произлезли от един-единствен вид. В далечното минало, когато Мрежата още не е съществувала, те са били водорасли в плитчините на морските брегове. По-късно в хода на еволюцията развили собствен интелект, почти напълно лишен от кратковременна памет. Докато се плискаха в крайбрежните вълни, през тях преминаваха мисли и емоции, които не оставяха никаква следа в съзнанието им. Единствено многократното повторение и то в продължителен период от време можеше да съхрани в паметта им спомена за нещо минало. Въпреки това дори малкото интелект и несъвършената памет, които притежаваха, бяха жизненоважни за тяхното оцеляване. Помагаха им да открият най-благоприятното място, където да хвърлят семената си. Правилният избор щеше да осигури храна и защита за много поколения напред.
После някаква неизвестна раса се натъкнала на тези безгрижни мечтатели и решила „да им помогне“. Някой гений ги беше качил на подвижни платформи, наречени скродери. С помощта на колелата те вече се движеха спокойно покрай брега. Освен това придобиха способността да движат и да си служат с клонките и листата си. Посредством вградената в скродерите механична кратковременна памет можеха да се учат по-бързо, така че новопридобитата мобилност да не ги убие.