Равна откъсна поглед от приятелите си. Нещо се носеше в небето над дърветата — пристигаше емисарят на Древната. Може би трябваше да извади от водата Зелено стебло и Синя раковина — те също имаха отношение към разговора, който се канеше да проведе с него. Не, по-добре да се поплискат още малко край брега. Ако не успееше да получи специалното оборудване от Силата, ги чакаха тежки времена…
Освен това Равна предпочиташе да проведе този разговор без свидетели. Тя кръстоса ръце на гърдите си и втренчи поглед в небето. До този момент Организацията бе направила всички възможни стъпки, за да проведе личен разговор с Древната, но тя продължаваше да общува единствено чрез своя емисар… А той беше настоял за среща на четири очи с нея.
Емисарят се приземи на няколко метра и я поздрави с дълбок поклон. Кривата му усмивка обаче развали този любезен жест.
— Фам Нувен на вашите услуги.
Равна леко се поклони в отговор и го поведе към кабинета си. Ако е изпитвала притеснение, че срещата на четири очи ще я развълнува и смути, то е била съвсем права.
— Благодаря, че се съгласихте за тази среща, сър. Организацията „Вриними“ желае да отправи една изключително важна молба към вашия главнокомандващ (а дали не бе по-правилно да каже „собственик“, „господар“, „повелител“?)
Фам Нувен се разположи на предложеното му място и лениво отпусна крайници. Двамата не се бяха срещали след онази нощ във „В компанията на странниците“. Грондър обаче й каза, че Древната още го държи на Рилай, за да се рови из архива и да търси информация, касаеща човечеството и неговия произход. Сега вече беше ясно защо Силата склони да ограничи достъпа си до Мрежата. Нейният емисар можеше да продължи проучването чрез локалните връзки. Освен това Древната използваше неговия интелект, за да пресее огромните купища информация и да извлече само онова, от което имаше нужда.
Равна наблюдаваше своя гост с крайчеца на окото, преструвайки се, че задълбочено изучава данните в компютъра си. Нахалната усмивка на Фам никак не беше променена. Тя се зачуди дали някога ще събере кураж да го попита… колко човешка емоция бе вложил в тяхното любовно приключение. Изпитваше ли изобщо нещо към нея? Проклятие, поне беше ли изкарал приятно онази нощ!
От гледна точка на Трансцендентното той сигурно е сравнително ограничена база данни, но за нея си оставаше човешко същество.
— Ами, виждате ли… Организацията продължи да наблюдава кораба беглец от Страум, дори след като вашият главнокомандващ изгуби интерес към него.
Фам Нувен любезно повдигна вежди.
— Така ли?
— Преди десет дни обичайният сигнал за определяне координатите на кораба беше прекъснат от ново съобщение, очевидно изпратено от оцелял член на екипажа.
— Моите поздравления. Успели сте да запазите това в тайна дори от мен самия.
Равна не обърна внимание на това явно предизвикателство.
— Постарахме се да го запазим в тайна от всички, сър. Причините за това са ви известни.
Тя извика върху екрана на компютъра си разменените през последните дни съобщения и го обърна към Фам. Бяха преведени на трисквелайн, за да може и той да ги разбере. Естествено, при превода бяха коригирани правописните и стилови грешки на оригиналните послания. Тонът им обаче оставаше непроменен. Равна имаше за задача да контактува с бегълците от името на Организацията. Беше все едно да разговаряш в тъмна стая с някого, когото никога преди не си виждал. Въпреки това тя можеше да си го представи лесно. Тънко пискливо гласче, което викаше за помощ иззад неправилно поставените главни букви и изобилието от удивителни знаци. Тя не разполагаше с видеозапис на детето, но чрез архива на човешката раса от Сяндра Кей се добра до снимки на неговите родители. Изглеждаха като типични страумляни, но имаха кафявите очи на клановете Линден. Малкият Джефри трябваше да е слабичък и с кафява кожа.
Погледът на Фам Нувен пробяга по съдържанието на съобщенията и се закова на последните няколко реда.
Организацията (17): На каква възраст си, Джефри?
Обект (18): На осем. Искам да кажа, че съм осемгодишен. Вече съм достатъчно голям, но въпреки това се нуждая от помощ.
Организацията (18): Ние ще ти помогнем. Ще дойдем, колкото се може по-скоро, Джефри.
Обект (19): Съжалявам, че вчера не можах да се свържа с вас: Лошите пак бяха на хълма. Не беше безопасно да идваме при кораба.