Организацията (19): Толкова ли са близо до вас лошите?
Обект (20): Да, да. Виждам ги от острова. Сега на кораба сме заедно с Амди. Когато пристигнахме навсякъде около него имаше убити войници. Дърворезбарите често нападат по тези места. Майка е мъртва. Татко е мъртъв. Джоана е мъртва. Господин Стийл ще ме пази, колкото може. Той казва, че трябва да съм смел.
Докато Фам четеше, усмивката му се стопи.
— Горкото дете — каза меко накрая той. После сви рамене и шляпна с длан по масата пред себе си. — Е, радвам се, че „Вриними“ изпраща спасителна мисия. Много щедро от ваша страна.
— Не е точно така, сър. Погледнете отново темите от номер 6 до номер 14 — момчето се оплаква от системите на кораба.
— Наистина, говори за неща, които сякаш са стари като света — клавиатура, видеоекран, липса на гласоопознавателна система. Изключително недружелюбна обстановка. Изглежда корабокрушението е извадило от строя почти всичко, а?
Преди срещата Равна се бе заклела пред себе си да запази хладнокръвие, независимо от обстоятелствата.
— Не вярвам да е точно така, ако се има предвид къде е правен корабът. — Фам само се усмихна, затова Равна продължи с обясненията. — Процесорите работят като тези от Върха или произведените в Трансцендентното. Единствено неблагоприятната околна среда, в която се намират в момента, е причина да загубят обичайната си чувствителност.
Фам Нувен откърти дълбока въздишка.
— Всичко досега съвпада с версията на ездачите, нали? И ние продължаваме да храним илюзии, че тая щайга съдържа някаква велика тайна, която е в състояние да види сметката на Заразата.
— Точно така!… Виж, по едно време Древната беше много заинтригувана от подобна възможност. Защо сега изведнъж изгуби всякакъв интерес? Има ли причина, която да дава основание за съмнения, че корабът е ключ към спасението от Заразата?
Такава бе версията на Грондър за внезапно спадналия интерес на Древната. През целия си живот Равна Бергсъндот само слушаше легенди за Силите. Сега й се отдаваше шанс да поговори лично с една от тях. Чувството, което изпита при тази мисъл, беше невероятно.
След минута мълчание Фам отвърна:
— Това е малко вероятно, но не е изключено да си права.
Равна бавно изпусна дъха си, който задържа, докато чакаше отговор.
— Добре. При това положение нашата молба е напълно основателна. Нека допуснем, че заседналият кораб съдържа нещо, което е много необходимо на Отклонението; нещо, от което се чувства застрашено. В такъв случай то знае за съществуването на кораба и най-вероятно следи ултрасветлинния трафик в тази част на Дъното. Тогава излиза, че нашата експедиция ще отведе Отклонението точно в целта и ще бъде чисто самоубийство за екипажа на спасителния кораб. И най-важното — ще направи Заразата непобедима.
— Е, и?
Равна с трясък затвори компютъра. Хладнокръвието й сякаш се изпари във въздуха.
— Е, затова Организацията „Вриними“ моли Древната за помощ при подготовката на спасителната експедиция, така че да се намали опасността при атака от страна на Заразата.
Фам Нувен само поклати глава.
— Равна, не забравяй, че говориш за експедиция до дъното на отвъдното! Няма Сила, която да те отведе за ръчичка дотам и да те пази през цялото време. Дори корабът-емисар на Древната ще трябва да разчита единствено на собствените си сили, ако попадне в онзи район.
— Не се прави на по-голяма мижитурка, отколкото си в действителност, Фам Нувен! Знаеш, че там долу дори Отклонението ще прилича на обикновено препятствие! Ние молим за екипировка, която е изработена в Трансцендентното и е предназначена за онези дълбини! При това проверена и в необходимото количество.
— Мижитурка, а! — Чертите на Фам Нувен изведнъж се изопнаха, но усмивката още не бе изчезнала напълно от лицето му. — Това ли е обичайният начин, по който се обръщаш към някоя от Силите?
„Само преди една година по-скоро бих умряла, отколкото да се обърна директно към която и да е от силите.“ Тя се облегна назад и на свой ред му отправи предизвикателна усмивка.
— Зная, че си свързан с една от Силите, но ми позволи да ти разкрия една малка тайна, господинчо. Мога да отгатна кога връзката работи и кога си изключен от употреба.
Отново това негово любезно любопитство:
— Така ли? И как точно познаваш?
— Фам Нувен — когато е самият той — е остроумен, егоистичен и изискан като слон в стъкларски магазин. — Тя отново си припомни нощта, която прекараха заедно. — Докато се държиш арогантно и пускаш остроумни забележки наляво и надясно, значи няма за какво да се тревожа.