— Виж какво, опитай се да погледнеш нещата от друга страна. Дори обикновените хора нямат нужда от дълги обяснения, когато се налага да помогнат на пострадало животно.
Усмивката на Фам лека-полека започна да се връща.
— Голям майстор на сравненията и примерите се извъди! Все пак имай едно наум, че нито едно сравнение не е напълно точно, защото колкото по-сложна е дадена система, толкова по-комплицирана е и нейната мотивация за едно или друго действие. Но… Е, добре, нека поразсъждаваме върху едно друго сравнение. Древния е почтено момче и притежава хубав дом в най-представителния квартал на града. Един ден се събужда и вижда, че има нов съсед — мърльо, от чийто имот постоянно бълва отровна мътилка. На мястото на Древния и ти би се загрижила какво става, нали? Най-вероятно първо ще огледаш дали е засегнат твоя имот. После ще поговориш с натрапника и ще поразпиташ откъде идва, за да добиеш представа какво може да се очаква от него. Организацията „Вриними“ стана свидетел на част от тези проучвания.
И така, не след дълго Древния разбира, че новият съсед е нехигиенична и гадна персона. Начинът му на живот отравя околната среда и замърсява храната. Това е доста обезпокоително. От него смърди лошо, а освен това причинява вреда на много безобидни и беззащитни живи същества. Но след по-задълбочено проучване се установява, че неговите безобразия не засягат частната собственост на нашия приятел. Затова Древния се ограничава да прикани съседа да ограничи смрадта, която се носи от дома му. А това, че онзи яде токсични храни, може да се приеме и като въпрос на личен избор. — Фам направи пауза. — Мисля, че това сравнение е доста сполучливо и изяснява картината. След първоначалната мистерия Древния стигна до заключение, че това Отклонение е съвсем обикновено и толкова банално, че дори създания като нас двамата могат да установят неговата недобронамереност. То се е носело из архивите на Отвъдното под една или друга форма стотици милиони години.
— В такъв случай бих събрала всичките си съседи и бих изгонила натрапника от града!
— И това се обмисляше, но би излязло много скъпо. Освен това доста хора ще пострадат при такава акция. — Фам Нувен спокойно се изправи и се усмихна обезкуражаващо. — Е, това е всичко, което имахме да ти кажем.
После се упъти с равна крачка обратно към дърветата, а Равна едва се удържа да не го догони.
— Накрая един личен съвет — не взимай всичко толкова присърце, Равна. Сама знаеш, че съм видял много неща през живота си. От Дъното на Вечния застой, та чак до Трансцендентното всяка зона си има и добрите, и лошите страни. В основата на Отклонението — наречи го както искаш: термодинамика ли, икономика ли — е високоразвитият разум и комуникациите на Върха на Отвъдното. Досега Отклонението не е засегнало нито една цивилизация от Средно ниво. Тук долу поддържането на комуникациите изисква огромни разходи и време, а дори най-съвършените системи не притежават собствен разум. За да се контролира такъв район са необходими постоянно действаща военна флота, тайна полиция и още доста от тукашните несъвършени предаватели. Но дори и да ги има, подобно владение ще е трудно за управление като всяка друга империя в Отвъдното. На всичкото отгоре това изобщо не е изгодно за една Сила. — Той се обърна към нея и забеляза мрачното й изражение. — Ей, опитвам се да ти обясня, че хубавото ти дупе е в пълна безопасност. — И посегна да я шляпне отзад.
Равна отблъсна ръката му и се дръпна като опарена. Тя продължаваше трескаво да търси разумни аргументи в подкрепа на своята теза, които биха накарали Силата да поразмисли. Имаше случаи, когато емисар на някоя сила е успявал да промени мнението на своя главнокомандващ. В момента обаче нищо добро не й идваше наум и тя успя само да изтърси:
— А твоята подвита опашка също ли е в безопасност? Ти спомена, че Древния се кани да ни изостави и да се прибере обратно там, където властват единствено Силите. Питам се дали ще те вземе със себе си или ще те остави тук като някое домашно животно, което вече му е в тежест.
Избухването й бе доста глупаво и само разсмя Фам Нувен.
— Пак правим сравнения, а? Най-вероятно е да ме остави тук като автоматична сонда, която е пусната да лети на свобода, след като е приключила задачата си. — Това пак беше грубо сравнение, но по негов вкус. — Във всеки случай, ако това стане достатъчно скоро, аз също бих искал да взема участие в спасителната експедиция. По всичко личи, че Джефри Олсъндот е попаднал в някоя цивилизация, която е още в своето Средновековие. Обзалагам се, че няма друг в Организацията, който да познава тази епоха по-добре от мен. Освен това вашият екипаж не би могъл да си пожелае по-добър съдружник за Дъното от един врял и кипял пътешественик на Кюенг Хо.