Тя имаше постоянна връзка с Грондър на локално ниво, а често дори и в реално време. Той също държеше мисията да бъде подготвена максимално добре.
— Не се притеснявай, Равна. Ще отделим голяма част от R00, за да работи само в услуга на експедицията. Ти ще си техният посредник в Рилай, при това ще имаш постоянен контакт с нашите най-добри стратези. Ако… не се появи нещо извънредно, ще можеш спокойно да направляваш спасителната мисия.
Само преди четири седмици Равна не би се осмелила да поиска нещо повече, но сега…
— Сър, имам по-добра идея. Изпратете ме заедно с ездачите.
Всички части от челюстта на Грондър изтракаха едновременно. Тя беше виждала и преди израз на толкова голямо учудване у някои като Ейгравън, но не и при улегналия и хладнокръвен Грондър. Няколко минути той не можа да пророни нито дума.
— Не. Имаме нужда от тебе тук. Ти си най-компетентният и здравомислещ наш експерт по въпросите на човечеството.
Дискусионните групи, занимаващи се със Страумлинското отклонение, бълваха по сто хиляди съобщения на ден и близо една десета от тях съдържаха информация, касаеща хората. Хиляди представляваха просто предъвкани стари идеи, други си бяха чисти глупости, трети — откровени лъжи. Системите на отдел „Маркетинг“ доста добре се справяха с пресяването на плявата и още в началото отстраняваха нелепите и глупави съобщения. Но когато трябваше да се претегли значимостта на съобщения, касаещи човешката природа, тогава Равна беше без конкуренти. Съставянето на анализите и изследователската работа в архива върху човешките цивилизации поглъщаше повечето й време. Всичко това щеше да замре, ако тръгнеше заедно с ездачите.
През следващите няколко дни обаче Равна продължи да тормози своя шеф с настояването да замине към Дъното. Който и да стои начело на експедицията, щеше да се нуждае от изчерпателна информация за човешкия род и по-конкретно за човешките деца. Най-вероятно Джефри Олсъндот никога не бе срещал представител от расата на ездачите. Но дори този аргумент не промени мнението на Грондър. Затова пък някои събития, които не бяха така пряко свързани с експедицията, успяха да го сторят.
Седмица след седмица скоростта, с която Заразата се разпространяваше, намаля. Това трябваше да се очаква, т.е. съвпадаше със становището на Древния, изразено чрез Фам Нувен — всяко Отклонение имаше ограничен предел, до който можеше да расте. Унизителната паника постепенно изчезна от информационния трафик на Върха. Слуховете и потокът бегълци, идващи откъм погълнатите части, почти секнаха. Поразените участъци се обезлюдиха — приличаха повече на тихи гробища, отколкото на доскоро оживени светове, поразени внезапно от смъртоносна гибел. Участниците в дискусионните групи, които се занимаваха със Заразата, продължаваха да дърдорят за катастрофа, но процентът празни приказки в техните съобщения растеше от ден на ден. Вече не се случваше нищо ново, което да бъде обсъждано и анализирано. През следващите десет години се очакваше да нарасне физическата смъртност в района на Заразата. После щеше да започне нова вълна от колонизиране, като преди това опустелите райони бъдат грижливо проучени и разчистени от развалини, останки от раси и заложени информационни капани. Всичко това обаче предстоеше. Засега връхлетялата ги Зараза все още върлуваше съвсем близо до Рилай.
По волята на някакви свръхестествени сили Равна беше на път да изживее наяве мечтите от своето детство — поход в името на благородна цел или пък спасителна мисия. Още по-странно — тя почти не беше уплашена от разкриващите се пред нея възможности.