— Мислех, че елфите са същите като феите — отбеляза Дъглас.
— Само в най-общ аспект. Те са нещо като роднини, но не съвсем същото. Например тези от рода на Пикси са не по-големи от средния ти пръст.
Дъглас прибра парцалите, с които го лъскаше.
— Бих желал да се срещна с някой от твоите приятели. Никога не съм виждал елф или малко духче. Или пък фея, например.
— Всичко по реда си — отвърна Бронзовия Бухал, намигайки весело на една летяща червеношийка.
Фермерите от долината изпитваха чувство на страхопочитание от присъствието на Вълшебника в тяхната околност. Страхът им от неговите способности бе по-голям от усещането за собствено достойнство, така че той реши да живее в съседство с тях. Хората се стараеха да не безпокоят Флеърмън, освен в много важни и необичайни ситуации като спасяването на брашното в Голямата мелница или снабдяването с говеждо месо през ранната зима. Магьосникът винаги плащаше в брой — нещо добре дошло за местните жители, като изричаше по някое друго заклинание и оставяше талисман, когато някой се нуждаеше от него и например казваше: „Не се отнасяше за мен, ако не възразявате…, но старият Бълдинг от Южната местност е болен…“
Флеърмън с готовност прекъсваше своята работа, за да помогне на съседите си и рядко вземаше за услугата дори символична сума.
С течение на времето Чиракът увеличи контактите и познанията си с местните и градските жители. Той показваше съобразителност и не се месеше много в заниманията на своя Майстор. Отношенията му с Вълшебника се ограничаваха до въпроси, свързани с неговото обучение, които въпреки младостта и неопитността на Чирака, понякога бяха достатъчно приятелски и искрени.
Дъглас наблюдаваше, слушаше и се опитваше да разбере отблизо света в Херцогството. Той съобщаваше новините, научени в околностите или селищата. Беше сигурен, че Флеърмън съвсем малко се интересуваше от световните събития, доколкото те се отнасяха до Долината и самото Херцогство.
Но в дните, които минаваха, научи повече.
Глава трета
— Вълшебници — каза Флеърмън Флоуърстолк. — Чародеи, магове, огнегадатели, водогадатели, вещици, върколаци и и всички от този род притежават нещо общо: те са обикновени, срещат се като хората, които виждаме всеки ден, като например Фермерът Френстил. Те не са полубезсмъртни като феите, елфите и джуджетата и напълно се различават от истинските безсмъртни по вид и качество.
След неколкодневна почивка, това беше първият ден от уроците на новия Чирак.
— Всички простосмъртни магьосници упражняват еднакъв вид магьосничество и бих добавил, че постигат различни успехи. Много често успехът в магиите зависи от усилията, отдадени в трудния, дълъг и стръмен път към овладяването на знанията и вълшебствата. Много чираци никога не успяват да достигнат нужното ниво. Други са родени за професията и хващат знанията още от началото. Единствено времето ще покаже към коя от двете крайности се приближаваме. Надявам се, че не си напълно непохватен.
Флеърмън впери продължителен втренчен поглед в чевръстия чирак. Дъглас си спомни за първия си сън през онази сутрин под дебело подплатения покрив в западния край на къщата…, когато загърнат в алена пелерина убиваше страшния леден дракон с нетрепващо и сигурно движение на ръката си.
Магьосникът придоби сериозен вид, внезапно простена и произнесе:
— Това, което току-що казах е истина. Признавам, че се изразих грубо, за да разбия надеждите ти, поне докато дойде време за обяд. Не бих искал да си помислиш, че така просто и бързо бих могъл да направя от тебе вълшебник, докато ти не се стараеш да заплатиш за уроците с усилие и душевно терзание. Разбира се — добави той, обръщайки се към главния вход на работилницата, — въпросите, които стоят пред нас са:
а) Дали си подходящ за този занаят.
б) Имаш ли желание да се обучаваш. Не можеш просто така да покажеш класата на пътуващ магьосник, без значение, че това ти харесва и нито си чел книги, нито посещавал уроци. Просто така не се става вълшебник.
— Има толкова много третостепенни магьосници — добави той, — които се срещат наоколо. Но твърде малко от тях са компетентни и обикновено са представители на злите сили, защото не са имали времето да се научат на добри. Черната магия е много по-лека, запомни това, мое момче! Както беше казал един мой стар приятел, бялата магия не разяжда душата. Толкова много третостепенни магьосници се въртят наоколо! И повечето от тях са некомпетентни и зли, защото не могат да схванат доброто. Черната магия е къде по-лесна, а бялата не разяжда душата, както бе ми го казал един стар приятел — повтори той.